За умничък - умничък съм. Така казват всички, дето ме познават. За "направление" - ИЗВИНЯВАЙ, че нараних крехката ти душевност с тази ужасна дума. За съжаление не съм бакалавър по литература и познанията ми по стилистика и семантика малко куцат. Всъщност исках да разбера защо за аикидо, кикбокс, винг тсун и т.н. има толкова мнения, спорове и емоции, а за карате - не? Мисля си, че има достатъчно хора, които се интересуват от карате и като изкуство, и като спорт. Като питате кое карате имам предвид - ами за това, което се тренира в БГ. Има и шотокан, и кьокушин, и годжу, и шито, че и разни като йошинмон и прочие. Има и спортни клубове, има и такива дето тренират за самоотбрана - повече или по-малко успешно. Организирани групи има от средата на 80те. Познавам много сериозни и стойностни хора, които се занимават или се занимаваха с карате. Защо сега за повечето хора в чата карате не е ни риба ни рак - като говорят за реална самоотбрана, цитират ВТ и джу джутсу, като говорят за духовни практики цитират айкидо, вътрешни китайски стилове; даже и за спорт като говорят - първо е таекуондо? И къде е карате? Щом никой не се пали на тази тема, значи то не става за нищо? Или е мъртво? Поне в БГ? Щото ако не беше, повечето момчета и момичета щяха да говорят за него. А човек говори за нещо, ако има понятие за него, ако му е в сърцето, ако някой го е научил. Тъй като мисля, че повечето сте родени след 60те години на 20век, излиза че просто никой не ви е предал нищо; никой от тези, които започнаха в БГ не се е справил. Та това ми беше простичката идея.
Аз лично предпочитам да мисля за карате като за метод за самозащита. Но кажете каквото мислите - и за състезанията, и за духа, и за боя?