Ако очите ти са отвикнали от сълзи, ако ухото ти е загубило чувствителността си, ако гласът ти е загубил силата си (и да наранява), ако душата ти не е била обливана от кръвта на сърцето ти, ти си мъртъв и за никого не е от значение има ли те или те няма. Можеш да си бъдеш воин, властелин, гении...и все пак си НИЩО!!! И без теб може! (Светът би бил по-добър без такива ...хора).
Защо да се стараем да бъдем безчувствени? За да страдаме по-малко? Не е ли това прекалено висока цена??