Определено съм окуражен от факта, че доста хора са разбрали правилно целта на Зоналното първенство - в смисъл, че не са се повлияли от външната му страна...Премереният ентусиазъм,който сега ни е така необходим за да вдигнем на крака Федерацията, наистина е трудно нещо и не всички са във възможност да задържат това "трезво" мислене и поведение, което да не преминава в ясна предубеденост и отрицание, или - да пази Бог, в едно детинско предоверяване.Това, че на мнозина е ясно, че за да "живне" Федерацията са нужни постепенни и различни по спектър прояви е много обнадеждаващо - така, както и при едно болно тяло е необходимо постепенно и внимателно "вработване... / Един от моите инструктори претърпя през есента много тежка катастрофа, едва оживя.Той е полицай, около 90 кг, много активна личност...От 7 месеца е в инвалидна количка и все още не може да се изправи на крака - лекарите казват, че няма да издържат теглото му и ще трябва още да постиска зъби...Важното е да запази духа си силен./ Та и за Федерацията си мисля, че е добре, дето е запазен духът - другото постепенно ще дойде, основавайки се на него.
Понятно е, че за да се провеждат разни мероприятия, някои трябва да ги организира.Преди 10-ина години един човек ми каза, че за да стане една работа са нужни: 1.специалисти 2.материална база 3.финансиране / Няма да коментирам с какво разполага Федерацията в момента.../ Когато някой прави нещо за себе си или за клуба си, това прилича като да седнеш да обядваш сам, или в компанията на семейството си...Когато някой реши да организира купон с много приятелски семейства, то той вероятно много ще трябва да се охарчи и сигурно ще му бъде много трудно на него и на семейството му през следващите дни или месец... И ако приятелските семейства не подкрепят подобаващо купона със своя дял, то наистина "по делата ще ги познаете"...В тази връзка, по мое мнение освен, че трябва да бъдат мотивирани участниците, трябва да бъде намерен и мотив за организаторите на съответните прояви във Федерацията - на Общото събрание някои изтъкна, че не трябвада говорим за заплащане на този вид труд, а да се работи с повече ентусиазъм... Ентусиазмът е неделима част от работата, но това ми звучи, като да затворим очи и да си представим, че сме в 1989 година...Ентусиазъм има и като пример ще ти дам дисциплината, която ръководех /за другите не зная подробности, а и не е моя работа да ги коментирам тук.../ Ние имахме около 40 участници - все мои ученици от различни градове,в смисъл, че не сме "получавали" участници.От таксите за участие дадохме 40% за Федерацията, закупихме 40 билета /беше ми трудно да обясня защо си купуваме билети за да влезем в собствената си зала, но просто не обяснявах, а казах, какво трябва да се направи/,платихме съдийски, секретарски,чистачка и т.н. Излязохме точно на "О"!По предварителната работа за турнира имах някои поносими разходи, които поех за сметка на моята школа - това го прави всеки и не го отчитам като нещо кой знае какво...но просто човек, колкото и ентусиазиран да е, не може да си позволи твърде често да "изважда", щото със сигурност ще му се повреди везната... Ни най малко не омаловажавам "охарчването" на клубовете-участници и приноса им за провеждането на турнира, напротив - имам предвид, че организаторите и участниците са две части от едно цяло и не трябва едната част да бъде в тежест на другата, пък която и да е тя... Щото утре ще се сменят ролите и организаторът вече ще е човекът, който ще трябва да реши част от проблемите на новия домакин, нали? В тази връзка, за да може да разчита на "гостите", той трябва да е мотивиран чрез подкрепата им във всички аспекти.И това е идеята, която се опитвам да реализирам - да се създадат действително работещи екипи по дисциплини, с добра комуникация между клубовете /развиващи тези дисциплини/,с една добра обща комуникация във Федерацията и ясна връзка между "обучение" и "проверка на наученото" при инструктори, съдии и практикуващи участници. А, дали това ще стане - както казваше моят учител, нито ти , нито аз можем да кажем, само времето ще покаже!
Хайде да свършвам, че почти изнесох беседа на тема... Поздрави!
П.П. Ще се радвам да прочета мненията на всички, независимо дали съвпадат или са различни с моето - казват, че за този, дето е отворен към нещата, Формата и Съдържанието им му се откривали сами - що да не опитам и аз...
|