|
5. I. 1899 г.
Колйо,
Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гръцките болести, а именно - колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии, дет се разиграват.
Колкото за пролет, почти нищо няма опредлено, което е много печално, но, вярвам, и това ще се изясни.
Чакам пари да купим кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави сменка с манлихерови.
Кардашите от Перник искат револвер, но пари не се сещат да пратят, като че ли ние ги имаме веч в кърпа вързани. Колкото за мартинката, за която получих 2 лири турски, искам от теб съвет: оттук да им взема или оттам ти ще им вземеш? Ако имате там някоя наша, добре ще направиш да им я проводиш.
Кажи на брат ми да пише писмо дома.
С поздрав Гоце
П. П. Тук приключените са за Перник, от които едното е за Дико, от когото вчера се получи телеграма от Рила. Узнай дали не е там, че още тамо да се предаде предназначеното за него. На перничани им пиша, че мартинката ще я получат, а револвера - когато пратят пари.
Същи
(Това е оригиналният език на писмото!)
|
За Вардарския македонец - ексклузивно!
