|
|
| Тема |
 Re: grashoverride@gmail.com [re: Ивaн] |
|
| Автор | Moмчe млaдo (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.10.07 14:04 |
|
|
|
Няма мор. Живи и здрави сме Бях малко в отпуска
Аз ходих. Времето беше чудно - не много горещо, ама вятъра... нали си го знаете в този край /Сливен/.
Стартирахме в 7,15 около 30-на души и 3 женски. Маршрута бе:
Слив. мин. бани - Кермен - Н.Загора - Твърдица - Николаево - Казанлък - с. Енина и обратно през Казанлък - Сливен. Общо 210 км.
След старта карахме около 5 км. в обща група и след това се започна... 4 момчета от местния сливенския отбор и 1 от Хемус Троян - непрекъснато атакуваха и разкъсаха групата. Така в челото се оформи група от 11 души /сред които бях и аз/ По принцип това мероприятие няма състезателен характер, но като се започна една непрекъсната гоненица, това не бяха откъсвания, догонвания, тактики. След откъсване следваше догонване с 50 км/час, след което скоростта рязко падаше на 20, следваше нова атака, ослушване и пак отново. В началото не ми бе ясно защо се кара по този начин при положение, че ни предстояха дълги 200 км. но след това ситуацията се проясни. Оказа се, че сливенските келеши и троянеца /родом от Н.Загора/ въобще нямат намерение да карат цялата дистанция, ами са дошли да си направят кефа и да се бъзикат. За съжаление това стана ясно едва на 60-тия километър ... но всичко по реда си.
В Н.Загора пристигнахме компактна група от 9 -ма и 2-ма откъснали се от келешите. Останалите келеши минаха някъде напряко в града и излязоха 1 км. преди нас на разклона за Кортен. Останалите в групата решихме да си караме кротичко и да си изкараме баира но не бе... Подминахме келешите на една чешма, където жадно лочеха и не след дълго ни настигнаха и всичко започна от начало. Точно на най стръмната част троянеца хукна, след него едно момче от "нашта" група, което кара за КК Бургас /тази година дебютира в обиколката на България/. Моите нерви не издържаха и хукнах да ги гоня заедно с Тони, който е механик в КК Бургас. Тони поизостана и не след дълго и аз разбах, че това е непосилна задача и раших да поизчакам другите. Поглеждайки назад видях че келешите набират да ме стигнат, а останалите от групата даже не се виждаха. Реших да ги избъзикам на свой ред. Хукнах нагоре и не им дадох да ме прихванат. Догониха ме едва в началото на следващия баир. Изпокриха се зад мен, а аз си водих с моето темпо, което идеално ме устройваше. На последвалото спускане се оказахме само двамата с Тони, който междувременно бе успял да се присъедини, а онези пускаха бавничко на спирачки и завиха на разклона за подбалканския път. Тогава си помислих, че шикалкавят и искат да съкратят 10-на км. от дистанцията, но се оказа, че за тях тренировката е приключила и се прибраха по живо по здраво. Така карахме самотоно двамата до Твърдица. Там имаше контрола и заради това се позабавихме 15-на минути. В това време пристигнаха и останалите от бившата челна група /без келешите естествено/, върна се и момчето от КК Бургас, който останал сам в челото след като спътникът му решил да се прибере у дома в Н.Загора. Така се събрахме 6-ма души в челото от които 5-ма от Бургас и аз горд представител на Ст.Загора. Това, което трябва да се отбележи е, че в тази група присъстваше една девойка /Таня/, която бе успяла да кара рамо до рамо с нас мъжете, а средната скорост до този момент по моя километраж показваше малко над 31 км/час въпреки баирите. От този момент нататък карането потръгна гладко. Подредихме се във ветрило при което бяхме заели цялото платно от шосето, а шофьорите се побъркваха да бибибкат и да се ядостват. Това до голяма степен допринесе до доброто настроение и ведрият дух, който цареше в групата.
Така си изкарахме почти цялата дистанция – в мир и хармония. На 18-я км. преди финала момчето от КК Бургас направи атака, която успешно прихванах. Започна 3 километрово изкачване /така наречената скакалка/ на което момчето натисна много здраво. Километража показваше 45, а пулса 190 удара. Явно бях до тук с лудориите. Пуснах го да бяга. Той финишира пръв, а аз втори. Трети пристигна ... Таня
| |
| |
| 
|
|
