Ми айде и аз да се похваля - караме веднъж с Паскофф из центъра на София и на връщане към Студград решаваме вместо през Борисовата да издрапаме нагоре по маршрута на 94-ката. За по-интересно минаваме покрай НДК и после по моста на влюбните. Скоростта не пада под 25, а народ колкото си щеш, все пак юни е. Набираме се надолу по моста като аз си правя сметка да излетя от моя тротоара и използвам скосяването на отрещния като скокче. Да ама се оказа че си правя сметката без кръчмаря който в случая беше някакво доста привлекателно (меко казано) същество от женски пол с гръдна обиколка твърде доближаваща се моята височнина . И тъй като знам какво сте си помислили бързам да ви опровергая - не паднах защото се загледах в нея а точно щото не я гледах както трябва - въпросната дама вървя, вървя напред и внезапно и без причина се изнесе половин метър вляво, затваряйки ми пътя към отсрещната тротоарна рампа (как се казват тия места дето са леко под наклон за да се качват лесно колите?). Имах време само да мръдна леко вляво и аз и профучах с над 35 на около 5см от нея, бас хващам че много ми се е зарадвала. Таман реших че и тоя път ми се размина на половин косъм и внезапно се сетих за учебниците на една колежка които ми натискаха багажника като тухла четворка, погледнах по-внимателно чудното 15см-рово ръбче което ме чакаше отсреща, и се изправих на спирачките - последва излитане от бурдюра, кацане на блокирало задно колело, влачене към метър, изправяне върху предното, каране към 2м само на него и после прехвърляне на баланса и скок през кормилото. Приземих се на ръце правейки предно кълбо и тъкмо да се изправя и десния ми крак се хлъзна на чакъла и се озовах на земята като с периферното мярнах прелитащия в непосредствена близост Паскофф. Докато се изправях отупвайки се хубавицата дойде към мене, заобиколи ме внимателно, хвърли ми нежен и състрадателен поглед от типа "Горкото куче, кой ли идиот те е блъснал така лошо" и си продължи. След малко и Паскофф се появи (не го знам как не ме прегази) заливайки се от смях тъй като това било най-артистичното падане което някога е виждал

Иначе личната ми класация за най-тъпо падане я води един пич от Габрово дето преди извено време си удължи кормилото с 10см и карайки със старите усещания и преценки реши да мине между две дървета. Еми мина, само че без байка

Live to ride... and ride to feel alive!

Редактирано от Windstream на 18.11.03 08:26.