Прочетох едно мнение за някакви градинки и се сетих - караме си с оня пич(дето за малко да го блъсна отзад) от един пазар към вкъщи. И той минава по улицата, а аз като големия отворен пичага решавам да мина напряно през една тясна пътечка, завършваща с два храста. Аз си викам,"Бах му майката, то няма клони в тея храсти", а то между тях има няма 50см. И газ, ама виж са къв съм тея храсти отвътре пълни с дебели клони. А отдругата страна едва едва се дочува детси глас, но не му обърнах внимание. Минавам вече през храстите, но някъв клон ми закача кормилото. Все едно както си караш и изведнъж рязко да завиеш на 90 градуса надясно - красиво падане. А от другата страна цяла дружинка майки с деца... Падам, плъзгам се и от едва дочуващите се детски гласове се получи бурен смях... Представете си как се чувствах, направо нямам думи. Лежа аз, боли ме задника, левият крак, лявата ръка, главата, която злощастно се заби в кормилото... А двадесетина дечица и майки ми се хилят. Вземам колелото и го добутах на място, където ще успея първо да превъзмогна срама, а после ако има време и болката. както и да е всичко свърши... И все пак представете си как вие бихте се почувствали....


П.п. А представете си, седите си в кафене или пък занимавате дете(ако имате) или пък вие си играете на някоя люлка и изведнъж от храстите, от където не очаквате човек да излезе, изниква летящ колоездач а след(или под) него колело(нормално, какво може да има под колоездач). Пада на земята и се олющва красиво... какво бихте направили вие? Смях!
Абе поздрави и по-малко пречуквания, моля

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите