Малко информация ще предоставя, която ще е актуална тия дни:

От "Алеко" по алеята, водеща до гората, снегът не позволява да се кара - бутане му е майката. При навлизането в гората е добре - може да се върти. На разклонението след 100-на метра (свалянето на седалките) тази възможност изчезва и започва едно бутане, влачене, газене, въргаляне и други подобни снежно обвързани глаголи. До мостчето и дума не може да става за каране - дори пътеката се губи и криволичи странно, лесно може да се загуби човек, ако не е минавал много пъти от там, когато не е имало сняг. След моста положението се променя - пъртината е оформена и, ако не е проблем карането по права линия на две педи широк сняг, става. На разклонението за Бистрица/Симеоново (поляната с големия камък) пъртината за Симеоново поема в абсолютно грешна посока. Сега вече може да се каже, че не е така - газих до колене, та и повече с геройската задача да маркирам за следващите верния път. Друго, освен животински следи, нямаше в продължение на 300-400 метра. По-надолу, при повалените дървета, пъртината се събира с друга една такава и си върви към хижата преди "Лалето" по нормалния маршрут.
Забавното беше да вървя по дирите на други ентусиасти, които очевидно също бяха бутали и скърцали със зъби, съдейки по грайферите отстрани на пътеката :) На едно място някой даже май се беше напикал :)) (Не се обиждайте, момчета!)
Минаването покрай хижата преди "Лалето" е малко опасничко, защото стопанинът е пропуснал да си върже ОНЯ ЗВЯР, дето лае редовно по преминаващите. Добре, че имам бегла представа от кучешката психология (доколкото има такава), та голямата уста с големите зъби и празния стомах ме пожали и си проточи лигите обратно към къщурката. От там нататък СЕ ЗАПОЧВА! Страхотно - нямам думи. Почти асфалтирано - снегът е равен, твърд - приказка. Малко преди завоя има изненадка, но нека я оставя на вас... Все пак - бъдете предпазливи :))
От "Лалето" надолу е страшен кеф - утъпкано, бяло, скоростно... Тук-таме се намират скиори и сноубордисти, но те са доста бавни при този наклон. Туристите ги е хванала липсата - като количество при първото спускане бяха не повече от 5 и най-много 6 (средно пет и половина).
Успях да застигна и ентусиастите с байковете - някакъв проблем със спирачка "тектро" - кофти работа. Превъртяла резбата на винта, който държи жилото. Помогнах, колкото можах, с малко акъл и суровини :) и после - пак надолу.
Иване, Митковци - ще ме извинявате, но ако бях ви изчакал, не знаех дали ще имам време да взема пак симеоновския лифт - сори. А вие бая се позабавихте - вече бях в кабинката, когато ви видях да се приближавате към станцията.

Установих следното: от последната междинна на симеоновския лифт (края на "Лалето") е най-добре да се спуска, след като са спрели съоръженията за скиорите и сноубордистите. Тогава голяма час този народ поема надолу на собствен ход по "нашите" трасета и е много, ама много забавно да ги задминаваш един по един :)) Караш си лежерно ските надолу, па вземе, та те заобиколи някакво колело! Посред зима. Луди хора, бе, откачени! :))

1 )+( l/l B () T l-l E ( T l/l G /-\