Не си съвсем прав, аз просто искам когато дам достатъчно ясен сигнал, че желая да ми направят път, да ми направят. Какво повече да направя - убивам скоростта, пазя хората, давам знак, а като благодарност получавам ругатни от рода на "тука не е за колела". И после планината била моя... Разбираш ли?
Всичко което искам е да измисля начин да давам знак по-отдалеч, за да са по-спокойни и хората и аз. Щото като им свирна от 200м, те не чуват, като им свирна и ме чуят, вече съм достатъчно близо за да ги стресна. А аз не искам да стряскам хората, нито да ги убивам, просто да се разминем цивилизовано.
Винаги ще помня една лелка как се стресна и се хвана за сърцето - чак спрях и й се извиних и я успокоих. Но нали планината е моя... пак ме наругаха...
Представи си да водим този спор за улицата - аз в ролята на шофьор, който иска да мине без да ляга на спирачката през 100 метра, а останалите - пак пешеходци, ходещи в редичка от тротоар до тротоар.
А относно пътеките - не си прав - в събота и в неделя по пътеките над Драгалевци беше бъкано от хора - последния тур се пуснах към манастира и съжалих - трябваше да викам точно през 500м на всеки чичко и лелка, които ходят по средата на пътеката като бей-паши, без изобщо да им мине наум, че може да мине я скиор, я някой луд като мене.
И не сте прави да ме упреквате - ако не исках да пазя хората, нямаше да искам акъл от вас, а да газя наред - щото вилката ми е по-яка от чутурите на лелките. Ама не искам така, щото сме хора и за всички има място под слънцето.
Хау!
|