Наистина е хубаво отрано да помислим какво може да се направи по въроса и да набележим някакъв план. По реда на целите, които Agent Orange е задал като възможни:
1.North Shore – това би било мащабно начинание. Според мен едва ли ще се намери място, което хем да е подходящо като терен, хем да е сравнително лесно достъпно (а най-добре с лифт), и при това да е далеч от погледите на туристите. Изобщо от страната на София почти няма място, необхождано от туристите. Така че с такова начинание принципно можем да си навлечем бая неприятности, имайки предвид, че Витоша е Национален парк.
Затова си мисля: защо да не пробваме първо по най-законния възможен начин, а именно – да поискаме разрешение от управата на парк Витоша. Може би изглежда нереално, но си мисля, че може и да разрешат да се направят рампи в определен район, при положение, че не се сече и не се пречи на туристите (например според мен подходяща е гората до лифта от Бай Кръстьо до Голи връх).
Въпросът е, че за да поискаме разрешение, трябва да сме организирани. На запад с тези неща се занимават Асоциациите по планинско колоездене, но ние тук нямаме такава и може би е още рано да се направи. Но пък можем да се пробваме чрез БФПК. Всъщност най-реалистично ми се вижда да направим една подписка (примерно в някой магазин) и като се съберем повече хора, с нея да пробваме да вземем разрешение. Иначе не мисля, че ще можем да работим на спокойствие, особено като се има предвид, че трябва да сме повече хора за такава трудоемка работа.
2.Dirt Jumps – тук нещата са по-лесни, в смисъл, че подходящи места могат да се намерят. Но си струва да се помисли и тук за вариант с подписка и молба в общината – идеалният вариант би бил общината да ни отпусне няколко местенца в парковете и да насочи няколко камиона от близките строежи да изсипят на тези места, а ние да си ги оформим. (Защото именно общината е тази, която определя местата за изсипване). Ако не, ще продължим с търсенето на безстопанствени места като това в Младост, където да си работим на спокойствие.
3.Трасета за спускане (или каквито и да е пътеки за планинско колоездене) – това е много трудоемка работа и трябва да се спазят огромен брой изисквания, за да не се увреди природата (което никой от нас не желае). Така че според мен това трябва да остане за по-нататък. И, разбира се, трябва да е придружено не само с разрешение, а и с добро финансиране и подпомагане, което можем евентуално да потърсим от Министерството на спорта и Министерството на околната среда и водите. Но преди да стигнем до там, трябва да се убедим дали можем да се организираме добре, като започнем с горните две начинания.

Животът е кратък, карай бързо!