|
Всичко започна с лошото време но завърши с усмивки, а аз започвам да пиша с чаша бяло вино под ръка и кутия бомбони Lindth до компа, а това как ще свърши никой не може да предскаже, дори и моята разсеяна кратуна......
Господин Никой ми sms-на с примамливото предложение да ходим да катерим с байковете вр.Ботев...една моя отколешна мечта...дето я гледах все през макарон-КРИВ!
Разбира се, закъснях за срещата на ЦентралнаГара с Роската /който макар и не много оздравял (от някакъв тегав грип) абсолютно амбисиозно се нави да дойде, изненадвайки и мен дори!/, но нали часовника ми е с 10 минути напред /доста придвидливо от моя страна хе хе хе/ стигнах съвсем навреме, дори се изненадах колко бързо може да се стигне от точка до точка в София с “таратайката”/нали не ме кефи идеята да джиткам с байка в града заради пушлявиците от четириколки и шестколки които обгазяват де що мине покрай тях на две колела... уф-пуф!/
Набърза ръка разбираме как да се справим с проблема: превозването на байковете до Калофер. Оказва се че е лесна работа само малко трябвало човек да си позавре тук-там гагата и да поразузнае...
Монтираме колелата в багажния вагон и ги заключваме “добре” /абе не беше рекъл някой да разфасова материала ми се струва!/ сядаме и чакаме да пристигнем на заветната гара...
Пристигаме! Разтоварваме и сме като Първите /не Последните!/ мохикани на гарата.... /Забележка: Абе то ВиНеТу не е мохикански вожд, ама т’ва са подробности...които едва ли вълнуват колездачното съсловие!/
Хората ни гледат странно, дали заради колелата или заради това че сме очевадни пришълци остава неизвестно!
Нали и аз имам страст към снимането, пък и Роската, решаваме че това събитие /дето го започваме!/ не може да остане недокументирано и вместо към с.Тъжа тръгваме към Калофер /б.ав.Гарата на Калофер е на 2км от самия град!/... Оказва се обаче че Калофер не е достатъчно голям град за да има в него апаратчета за еднократна употреба...
Уф, разочаровани обесваме цифки, след като разбираме че и последната ни надежди-едно фотостудио в някакъв триетажен блок е затворено преди доста време, една леля го изръси т’ва, след като ме гледаше очудено 5 секунди над очилата и зад тлъст компютър на някакво гише!/ Няя да снимаме и т’ва си е... Като сме си остаили апаратурата в къщи съдбата ни се изхили мазничко в лицето.. Тръгваме за с.Тъжа и след малко сме там. Аз за сетен път се убеждавам че да делиш един път с газови превозни средства sux, едно заради смрадта и второ заради завихрянията и бибитканията, ама никав избор няаме... джиткаме....
В Тъжа Никой ни чакаше съхнейки...Понаваляло го по пътя за Шипка.. Бе не му е било лесно на него, ама нали са се въртяли педали, имало е купонка.. Аз и Роската напазарувахме от селския магазин, той-лютеница и “леБ”, аз фъстъци и локумени вафли /пак се питам ш’то в селата Локумените вафли са толкова пресни и готини, ама т’ва са реторични въпроси!/. Никой гледа очудено щото аз ще карам на сладкиши 3 дена /ама това е то като ще има натоварване аз съм на бързосмилаеми въглехидрати/... След около час сме вече на път, а той криволичи ли криволичи... Тук-там по пътя се точеха като сополи едни вадички с вода...Прецапваме ги разбира се без много да мислим... Къде се кара, къде се бута...Бе то аз май бутах, то Никой и Роската си джиткаха... Аз се кефех самостоятелно...По едно време отдалече почнахме да съзираме някакви водопадчета/дето в последствие се оказаха ВОДОПАДИЩА- колкото повече ги приближавахме!/ Всички доста им се изкефихме като ги стигаме и отминаваме едно след друго!/ За щастие се оказа че Никой носи едно апаратче дето влезна моментлно в употреба, къде при водопадите, къде по пътя- дето ни изненада с една доста дълбочка вада през която и тримата минахме на мръсна газ... Никой ни дебнеше залегнал след вадата с апарата в ръка, май на тази снимка съм озъбена като кон...ха ха ха..., а Никой ловна момента майсторки /колко майсторски ще видим като се покажат снимките на бял свят.../.
Минахме два водопада не много големи, ама достатчно че да се поспрем и да ги погледаме и да се радваме...
По пътяни се оказа че ще минаваме бариера на която тряааше да ни “причака” чичко-нервак/Никой така го представи!/ дето да обясни че влизаме в резерват.. Е, нервака може би си беше взел отпуска защото ни се показа един човечец от типа “дето и на мравята път струват”/това го е казал вече Йовков!/ и докато си седим и предимно ние говорим, че на чичкото не му е много до говор в тоя следобеден и ленив за планината час, Никой се ентусиазира да се снимаме... извади апарата от калъфа, а калъфа метна небрежно до раниците... В тоя момент докато цари суматохата на снимачната площадка едно кученце-паленце грабна калъфа и се заигра с него... Хе хе хе, много сладурско песче, но щастието му не траеше за дълго щото Никой се спусна връз отгоре му и отърва от изяждане горкия калъф...
Пак тръгнахме, минахме “Сладката чешма”/много сладка сладката вода!/ и после все напред до последния и най-голям водопад... При втория водопад веселото беше че слизахме от “конете” и дрпахаме по нанагорното сред някаква коприва да гледаме отблизо, а Никой искаше да снима водата..ама по едно време ни се опулиха някакви камънаци дето ни охладиха козята еуфория да катерим...пък и пръскаше доста и Никой не можеше да снима... Незнам за момчетата, ама аз запечатах в съзнанието си картинката как байковете са изоставени отстрани на пътя, някак си самотни, щото им я няма движещата сила-ние!
Както и да е, пак сме на пътя, въртим-момчетата, аз- и въртя и бутам... Току пред хижата се натъкваме на...wowwww поточе преобразило се на река от дъждовете.. Никой гледа и се чуди: “А сега накъде?”, аз се кефкам:”Ми сваляме маратонките и мааме през реката...” Еииии, на това организирано преминаване на водната стихия как съм се смялаааа...ха ха ха... Оголваме краците и пръв Роската се престрашава да премине лъвски... Бррр, оказва се че водата има едва ли не “минусова” температура.. Той мина цели три пъти препятствието, като след всеки път играеше хоро на топлата трева за сгряване, а аз страдах от болки в корема /от смях!/...Като дойде моя ред да минаам, не ми беше толкова смешно, много ясно... Стуууд, камъните островърхи като комини, а предната гума на байка се гмурна ловко във водата и то на два пъти, та водната стихия за малко да ме отнесе да праа рафтинг с байк под мищница/на рамо... Здравата ръка на Никой ме гепи точно в сублимния момент и съм на другия бряг вече, сега аз на свой ред играя ръченица по тревата, а в тоя момент Роската геройски дава завършек на цялото приключение като цъфна на нашия бряг с последния байк-неговия. Следва кратка пауза прз която всеки е зает с обуването на чорапи и свикването със студените стъпала... Ведри, продължааме вперьод, докато не се изправяме пред второ подобно изпитание- тя реката капризна като велможа да му се невиди, взело че и скимнало да праи завойче на неподходящо за нашия път място... И к’во сега, аре пак сваляне на чорапелите и на маратонките, чоплене по раниците...Роската разфърля лютеница по поляната и някакъв инвентар, а след това и нашите раници /моята и на Никой полетяха към отсрещния бряг/, пак вода до под дупето ми и желание на байка да плува самостоятелно или с мен по реката, пак лапата на Никой идва на помощ, пак хоро по тревата на другия бряг... Смеем си се, макар че вече и студа си каза думата... Няколко часа продължи целия път докато накрая пристигнахме...
Ураааа!
Хижаркта някаква свежарка се оказа, доста ми допадна.... Нямаше пукнат човек в хижата /нали времето се води че е лошо, а ние се водим че сме луди да тръгнем точно в тази синоптична ситуация!/, печката пък взела че се запалила от самосебе си /или от скука!/ казва жената.. Обесваме мокрите парцали по простора и се захващтаме с хапването и коментарчета на преживяното.. Положихме канче малко след кокошките, като цяла нощ някакъв плъх спринтираше по покрива /подпокривното пространство на хижата... Аз да си призная честно го очаквах във всеки един момент да се приземи в недружелюбните ми обятия...
Уф, готиното е че и на гризачите им се достпива по някое време. В 6.30ч. на слеващия ден Никой се развихри и малко след това бяхме на крак. Тръгнахме към вр.Ботев. Пътя няма пускания ами все се кара или се бута.... Аз бутам, а и ме боли чатала че седалката ми твърда... Никой като Робокоп мачка всичко по пътя си с байка и си се движи бавно но славно, Роската също, аз си глезя “машинката” като я бутам, а тя капризничи ли капризничи...особено по хребета на върха на скакалците.
Еиии толкова тлъсти скакалци и толкова много на едно място не съм виждала....ма много клъсти бре, стаат за хапване....добре че не се наложи...
Времето къде добре, къде някаква мъгла проявяваше характер или пък си играеше на гоненица с нас...или...по-точно на нас така ни се струваше... На вр.Ботев всичко беше в мъгла и докато аз и Никой с gsm-ите търсехме обхват, както търсачите на вода издирват заветната течност а Роската пълнеше шишенцата с вода, от мъглата изплува някакъв як fan дето си праеше кросче по аеродинамични бермудки...
WoW баси и здравите крака, по тях можеше да се изучава анатомията на човешките крайници... Или по-точно аз се захласнах да я изучавам /добре де признавам си без бой позахласнах се, пък и тялото съразмерно мммм.../ Следва приятелска размяна на вафлички и бисквитки и запознаване с ентусиаста, който на няколко пъти беше повикан от някакъв мъжки глас в хижата, на които той непукистки отговори:” За какво да влизам вътре бре, смърди, а в планината само бисквитки се хапват...” Ама че симпатяга! Вече ми е станал любимец, когато и той и ние тръгваме да слизаме надлолу... Егати и готиното е да слизаш...експлоатирам на макс байка и на два пъти успиаам да се трупясам, като едното падане беше в стил Гойко Митич напрао...Ха ха ха! После аха да завали дъжд, щтото Никой праеше шамански заклинания да вали, бе и кал щеше да си поиска, ама добре че камъни само наоколо.. Аз извадих батманския си дъждобран и се почна един смях... Той дъждобрана си имаше собствено мнение за всичко... Завира се между калодките, прегръщаше спицине и се омотаваше къде ли не... Никой се смееше с глас, аз псувах, а Роската се беше загубил някъде напред по пътя... После се изръсих не един път пред очите на смаяния Никой който може да напише “Епопея на падането” или “История на стъпката Па” ха ха ха... Като се прибрахме заваля яко, ама много яко... Никой чакаше Габровска група байкъри да дойдат и се чудехме в какво състояние ще се появят и дали ще се появят въобще...Е, появиха се подгизнали, доста късничко, като реките преминали с все инвентара, никой не се церемонил да събува обуща...
Видяхме се, запознахме се, установихме мост между Габровските байк ентусиасти и Софийските... На другия ден тръгнахме към разклона, откъдето Габровци поеха към Триглав, а ние back home... Ейййй, това пускане обратно към с.Тъжа как ме изкефииии.... На макс... Този път по целия път имаше водни ръкави... Аз без калници бивах обливана отзад като с биде /това Роската го измисли!/, отдолу, отстрани, а малки камъчета ми чукаха по стъклата на цайсите /как да влезнат и къде като няя място?!/ Малко преди асфалта пред сами селото Роската спука гума, а аз свалих мокрите чорапи и се събух по “прашки” че да ми съхнат бермудите... Роската опраи гумата без да се разсеива, като за помпа сприахме едно Ауди изпречило се на пътя... /то за помпите лафа беше много як...Габровци дето дойдоха на хижата 5 човека се оказа че са без една помпа, а ние тримцата-аз, Роската и Никой въоръжени с ПО една помпа!/
Стигнахме на гарата на селото след около час забавяне поради неизправности, там 30минути по-късно се натоварихме на пътническия влак за Карлово където един кондуктор- тип каубой, като ни видя с байковете почна да разказва той къде и как ходил по планините... После нещо му влезна в окото и той каза че причината била в газовия му пистолет /и ни го показа!/ щото патроните изпускали газ, а той ги бил пипал и сега си разтрил окото с тея “газови ръце” ха ха ха...голям джигит беше! Останалото не е интересно, освен че на Роската и резервната гума спадна ей така седейки си във влака /баси и каприза!/...
Та така, ей на, още една мечта ми се сбъдна... С Никой и Роската е кеф да кръстосваш панините...
ВИното го няя вече, а бомбоните са на половина...идете вярвайте че аз не пия, ама хич, обаче един приател си взел Volvo последен модел та тряало да посмуча...
Не взимайте пример от мен!
I ShOt ThE sHeRiFF ==))
|
Hodeneto na vr.Botev s Nikoi i Rosen :))
