|
Тема |
Re: Малко кинология [re: Deimos®] |
|
Автор |
screamBoy (затревен) |
|
Публикувано | 10.03.02 04:01 |
|
|
Ако е единична бройката куче действам с презрение, ако е по-едро с внимание.
За страх няма място - дори и да е по-тежко от мене, аз съм по-злобен (или поне ще стана ако ме нападне).
Уличните много здраво лаят, особено нощем, с което ме докарват почти до лудост и явно много се кефят на това си постижение. Като минавам по-бавно и нищо, малко по-бързо само и почват да ми тичкат отстрани, обаче ако някое започне да лае с едно такова дращене, дране в гласа и просто издивявам, и понеже нощем най-често карам за да стигна бързо от едно място на друго и като трябва да спра и става още по-зле, щото понякога само млъква и зачезва, ама друг път (като са 5-10) и млъкват, отдръпват се на 2 метра и пак джаф-джаф дееееееееебаааааа
а иначе ме е хапало домашно, возих едно момиче още на старото колело и в градинката Св.Троица ей така си минавахме съвсем бавничко покрай него и собственика му и ме ръфна за прасеца, и аз щото возя и не мога да извадя бърза реакция и се отърва ... опитвал съм да гоня, обикновено като забележа отдалече разни и минавам на другата страна на улицата (толкова им е територията) ама понякога ме лаят още отдалече и ги вземам на мушка, ма не съм газил, някак си ми е кофти след това да спирам и да го доубивам тъпото псе, айде може и без тоя грях (:))) )
Лекото провлачване действа
скърцащите спирачки ги привличат
фразата 'ела да ти кажа две-три благи думи' с един такъв подканящ жест отказва до 3 кучета, ако са повече тръгна ли пак се разлайват
по-едрите са по-незаинтересовани, особено ако минавам цивилизовано покрай тях - т.е. считам ги за индивиди, не ги плаша и не им обръщам излишно внимание
домашните са каквито ги направят стопаните, в повечето случаи са игриви или мързеливи, ще ме подгонят за спорта и толкова
аве ... сладури
все пак при сгоден случай - газете, досега не съм успявал нито да ритна нито да сгазя някое, въпреки че поне 5 пъти седмично го искам много ...
<.. ..>
|
| |
|
|
|