Мисля, че въпросната система Parallel-Push Linkage е съвсем за предпочитане. Ако правилно съм схванал, накладките/калотките при нея във всеки един момент се движат перпендикулярно, независимо от износването. Виждал съм такива, вероятно това е, за което говориш(?). И не само, че се удължава животът, ами би трябвало да спира равномерно добре без /особени/ допълнителни регулации почти до крайното им изтъняване. Освен това изтъркването винаги трябва да е перпендикулярно на оста на калотката, дори и почти да си стигнал до метала. При една дебалансирана шина обикновените калотки бягат не само наляво-надясно, следвайки я, ами и нагоре-надолу поради промяната на ъгъла на рамото на спирачката, било то "кантар" или вибрейк (много "на"-та станаха :), откъдето и - абе, представяш си го - проста геометрия - калотката притиска ту по-нагоре шината, ту по-надолу. И ту с цялата си площ, ту с горния си ръб, ту с долния, сиреч даже се износва накриво и неравномерно. А дори и да е перфектно центровна шината, при изтъняването на материала въпросният ъгъл също се променя и калотката притиска все по надолу и изисква донастройки на ъгъла.
Би могъл, докато събереш пари, да си купиш само калотки. Ще ти стигнат за толкоз време- знаеш как е, стига да не пуснеш с тях 10 пъти Витоша в киша и кал... (то пък точно аз ли се хванах да ти обяснавам, 'дето знаеш 10 пъти повече от мен по велосипедните въпроси...)