Много кефско ми стана докато четах описанията ти за елементите от вело-преходите. Носталгично си спомних за далечната 1992, когато прекарах първата си студентска ваканция в дузина екскурзии и велопреходи. И ние като вас минахме на път за Родопите през прохода Попови ливади между Среден и Южен Пирин. Дотам стигнахме през Рила (Говедарци, Кобилино бранище, Рилски манастир) и спяхме точно като вас в чувалите, там където ни свари тъмното. На връщане през Пловдив спахме в градинката до р-т Пълдин в Стария град, но сега ми се струва, че спане в днешно време там може да завърши с компликации заради нечии интереси и посегателства към колелцата. По морето нощувките по плажовете също бяха голямо кефче.

Много се радвам, че темата за по-продължителни преходи се появява отново и се доразвива в клуба - и сигурен съм, че за мнозина тя е много интересна.

В този клуб се запознах с Петър (Злата гад), който е ходил със съпругата си на страхотно сватбено пътешествие с колелета в Испания. С него понаправихме някое и друго минитурче миналата година, но за тази точим заедно зъби за нещо по-голямо. Искаме да го направим с нашите съпруги, но за по-продължително отсъствие от къщи трябва да се съобразяваме и с нашите бебоци :)... Дано да можем да напишем после и report-чета за осъществените пътешествия.

Иначе и аз мисля че най-благодатната планина в България за каране са Родопите. В Рила също има добри възможности, най-ограничени са те в Пирин. Там е хубаво в южните части. Из и покрай Стара планина също е добро.

Поздрави

И.