Айде и аз да се осветля с присъствието си, щом викаш че ти е домъчняло .
Сега нямам време много да описвам, ама да ти кажа за времето каки наблюдения имаме с Аркадаша. НАЙ-благоприятно за каране по къс ръкав и спане на чували из планините е от средата на ЮЛИ до средата на АВГУСТ. Ние все сме тръгвали на 1 Август и сме карали до към 15ти, след което на морето. И всичко си е наред - слънце, жега, пек, малко дрехи, леки спални човали, нощем не береш студ (ако жегата ти е проблем не те знам, за мен лично тя си има свой чар).
Тя година обаче се забавихми и тръгнахме края на Август в следствие на което умряхме от студ, праха ни ледени дъждове, харчихме грешни пари за спане по хижи и разни други такива - абе некомфортна, ангажираща работа - постоянно да мислиш къде ще нощуваш, къде да се скриеш от дъжда и нервно да гледаш небето и сбиращите се облаци (което не значи че не беше супер).
Друго което се сещам е че надморската височина оказва голямо влиание върху това колоко комфортно ще ти е през ноща и за това е хубаво да гледаш картата на колко си високо та да знаеш какво да очакваш от ноща и колко чифта чорапи да си обуеш преди да се метнеш в човала. Ама това май трябва да гопробваш, поне аз в началото като ми разправяше Аркадаш въобще не вярвах.

Добра идея е всеки от групата да има по една свирка на врата си, за да си свирите в случай на нужда. Ние не сме я пробвали тая работа, но сме изпитвали нужда от нея. Примерно спускаме се с аркадаша по накакъв лют баир и след десет минутно спускане се обръщам и гледам, го няма зад мене. Спирам, чакам, чакам, започвам да си представям как се е пребил и бере душа в някой дол. Тръгвам да катеря на горе да го намеря...и го намирам с фото апарат в рака да се чеше по главата и да преценява пезажа - той ми бил извикал, разбираш ли, че спира. И още много други ситуации можеш да си измислиш - със спукани гуми, със гадни падания, с объркващи пътища, с гадни дупки и т.н. Май е добре обаче свирката да е лека и пластмасова, та да не ти избие зъбите на някоя бауна. Аз лично купих скоро от Роканор две черни, пластмасови свирки с топче за тая цел. Едната я подарих на Аркадаша, ама той какъвто е завеян, до лятото или ще я е загубил или ще я е глътнал.

Гледай както нямах време да описвам какво сатна. Ама много ме разпалиха намеренията ти и си рекох: дай да мукажа кавот мога на ма момчето та да не му иде зян мерака. Ти питай каквото те интересува по конкретно щото то никой не може да ти каже всичко от край докрай. И да не вземеш да се откажеш ей! Щото едно ще ти кажа - сага с тебе много мераклии има, ама дойде ли лятото ще се разбегат кат пилци, на всеки работа ще му се отвори и : хе-хе ами аз няма да мога. И все в последния момент става тая работа. За това с Аркадаша гаранция ти даваме!

Айде берекет и както пишеше на една рекламна брошура на SCOTT за Cross Country: "Внимателно подбирай компанията!"