|
Така пише на табелата на стената на метеорологичната станция на в. Ботев. А до нея на друга- ул."Димитър Нестеров" - съвсем истинска, взета от улицата в София. Стопанина на сградата се казва така и я е получил, като подарък.
Но, по същество: до Казанлък стигнахме за 3,5 ч. с един ДВУТАКТОВ  Трабант. На стойка на багажника отзад имаше три велосипеда- бяхме истинска атракция по пътя!
В Казанлък сбора беше при магазина на Добри ("Добрев байк"), който е и организатор на прехода. Държа да му благодаря и да го похваля за чудесната организация!
От Казанлък отидохме до с.Тъжа с колите, а от там до хижа Тъжа с колелета. Пътя е 27 км., много каменист и на места доста стръмен. Кара се през цялото време и няма участъци с бутане. Качихме се за около три часа. Бяхме 22-24 човека с велосипедии още няколко в микробуса на Добри, който ни докара и личния багаж + няколко каси безплатна бира . Събрахме се хора от Казанлък, Ст. Загора, Сливен, Хасково, Габрово, Баня и София. Тук искам да порицая всички от клуба, че никой не се отзова!!!
След пристигането и кратката почивка (включваща м/у другото и топла баня) се заехме с подготвянето на вечерята. Запалихме огън, пекохме вкусни пържоли и сочни кюфтета, а по-късно около масата в хижата попресушихме някое и друго шише с ракийка, мезнахме салата, че като се отвори една блага приказка- де за колелета, де за други неща...Неусетно стана полунощ! Съня беше много сладък!
На сутринта около 9 часа потеглихме към вр.Ботев- 18 км. Наистина беше тежко, защото колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-неподходящ за каране беше терена. Е, поносихме си колелетата, но това си е част от преживяването. През цялото време докато се изкачвах се чудех: Абе, как ще се спускам от тука, бе!?"
След заслужена почивка на върха започна истинската част- НАА-ДОО-ООО-ООО-ЛУУУУУ-УУУУ! Вярвайте ми, струваше си всеки сантиметър бутане и носене нагоре. Слава Богу нямаше инцидентил Ако не броим няколко спукани гуми!
Върнахме се до х. Тъжа и след кратка почивка отново поехме надолу към селото. Тази част беше най-интересна, тъй-като 27 км. по онези камъни и с твърди колелета се оказаха истинско изживяване. Тук вече имаше повече произшествия- скъсани спици, спукани гуми (единия от софийския отбор спука пет пъти задна), дори спукана рамка! Пак нямаше падания, но по-добре!
За мен това беше едно прекрасно изкарване и надявам се сега разбирате, защо използвах този цветущ език- много ми се иска да ви е хванало поне малко яд, че не дойдохте!
Много приятни запознанства, хубаво време и прекрасно колоездене!
Надявам се да се повтори- всичко зависи от нас!
|
Ботев връх
