|
|
| Тема |
 За Родопите |
|
| Автор | NlK (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.06.01 10:27 |
|
|
|
Време е за отчет.
Момичета и момчета, Витоша е просто забавачница сравнение с това което може да се срешне по неотъпканите пътеки на истинската планина. И удоволствието е друго. Скритите камъни в тревата за изтински скрити, за преминаването по стръмните пътечки късето хора много много не минават си се иска добре да караш. И колкото и да изглеждат невинни Родопите сравнение с рила да кажем. Мисля че се най-подходящи за каране и предлагат достатъчно предизвикателства. Не ми се иска да ви отекчавам, ама не мога да не се похваля.
Общо взето забележителна беше съботата. Моя приятел изкриви шина още при
първото каране по пътечката дето аз се метнах миналата година, така че в събота нямаше как и реших да се возя сам.
Всъшност обиколката която си паравя е много приятна въпреки че както
често казвам мразя да съм сам. Минава се през много хубави места едно от
които е известно - Чудните мостове. Всичко вероятно щеше така приятно да си
остане ако не бях решил да мина по една пътечка по която съм минавал
преди повече от 5 години. Не знам дали да ти разказвам всичко - с една
дума - изтезание. Падна едно бутане между хвоини и други трънаци в
резултат на което подпрях на една пропаст а малко по-късно установих че
съм си загубил и телефона. Търсих го но първо в обратно посока не можех
да се ориентирам от къде съм минал а и след това не можех да си намеря
пък колелото. Естествено сетих се и къде вероятно минава пътечката която
търсех - долу в пропастта. Вече бях толкова изнервен и изморен че
директно реших да се спускам надолу с колелцето на рамо. Прибрах се
изморен на куче но трябваше да се върна да го тъся. Взех едно душче и
хайде обратно. Намерих го обаче колкото и малка да бе вероятността за
това. В неделя нито можех да се мърдам защото бях изгорял, нито мачех да
се движа защото едното коляно никакво го нямаше. Та такива ми ти работи
с мен. Чао Пожелавам ви бурни емоции. Да ива какво да разказвата на децата
| |
| |
| 
|
|
