|
Ще ви опиша с думи прости маршрута, що ний с Аркадаша двама бъхтахме в Неделя.
В общи линии е следното. Кара се по "Лозенската Планина - най-добрата на света". Тръгнахме от с.Герман, качихме се на билото на планината, от там напред, напред по нея. Малко проблеми с картата, малко заблуждения, но накрая пристигнахме целевата точка - Р-к Чукурово. Това е открит рудник, от който не се разбира какво точно се копае. Гледката е впечатляваша за човек извър тоя бранш. Нямам дар слово да ви я опиша, ама е дебилска. Особено като нагазиш в самия рудник и тръгнеш по лабиринта от пътища на камиони сред камарите от сгурия.
Но да се върна на маршрута. От Герман до рудника го взехме за около 5-6 часа. Докато се покатериш на билото на Лозенска си е яко спорт - бавно и мъчително нагоре плувнал в пот. Тая операция взима около час, че и малко отгоре. После се почва, дето вика Аркадаша, един CROSS HILL - нагоре, надолу, гори, поля, ливади, баири, долини... и така увлечени в спускания и изкачвания, шеги и закачки, неусетно стигнах ме ,пребити от умора и слънчасали, до чудната долина на р-к Чукурово. Направо онемяхме от сюреаридтичната гледка, която се разкри пред жадните ни за атракции погледи. То небеше пепел, то не бяха стари багери и малоумни вагонетки. Съвсем в реда на нещата щеше да е по релсите да мине бавно един стар самотен пътнически вагон, а на прозореца му Коркодила Гена да свири на акордеон и да пее добре познатата песен.
За да се стигне от този излаз към р-ка до някакъв читав път, рудника трябва да се прекоси. Ха честито! Прекосихме го (готино беше) и се докопахме до асфалт. По него след доволно скоростно спускане стигнахме до НовиХан. Характерно за това място е, че неможеш да си купиш лимонадата заедно с амбалажа - или пиеш на място, или връщащ шише. Щото иначе ти объркваш тотално баланса на града, нарушаваш микроклимата и повишаваш напрежението в региона с тая липса на амбалаж, един брой, който би се появил. Големи скандали стават по тоя повод, вервайте ми!
От Нови Хан до Софията е час - два, но няма как да не се мине по магистралата. С оглед на това, ако човек има повече време, е по добре да се спусне от другата страна на планината, към Искъра или знам ли и аз...
Като обобщение - маршрутчето доста ме измори, но си заслужаваше. За гъбарите - пълно е с гори, аз лично намерих една манатарка за чудо и приказ!
Това е. Аркадаша може да допълни каквото съм пропуснал в припряния си разказ.
Чао на всички и разказвайте!
|
РУДНИК ЧУКУРОВО - тоз прекрасен рай!
