|
Та гледам тук доста Витоша я споменавате и предимно с добро. Всъщност тя хич не е идеалната планина за благо байкуване, но на истина за спускания екстремни - има де да се пробва човек, ама то на всеки кефа му различен ;)
Та тука ще ви предложа един маршрут за по-коравите фенове на байкуването, който е добра тренировка и калибровка на силите, преди да поемете на трип из България, туй би потвърдил и Селянинът с колелото, комуто прашните баири са балсам за душата ;)
Трябва да уточня че този маршрут е за през лятото и есента, когато няма сняг и слънцето жули яко (е, който иска може и зимата да се пробва... аз не бих :)
Тръгване от София(височина - 550м) в посока Бояна (ако сте от по-крайните квартали е по-кофти тъй като ще въртите повечко през мърлявата столица докат се доберете до подножието). От Бояна хващате шосето за Златните мостове(височина - 1500м) и благо си въртите без да си давате зор. До Златните пътя е благ, асфалтиран и вертикалния градиент не е голям, така че за хора които карат често е нещо като за загрявка ;) Кофтито в този участък е по-натовареното движение (коли, автобуси и прочие свинщини) особенно в събота и неделя, когато пишман туристите са се юрнали на излети. Може да поспрете на разклона за Копитото и да се освежите на чешмата, която май е единствената в този участък (а, не, има още една след Тихия Кът). Та до Златните се стига за 1:30-2 часа без да си давате зор. На Златните може да хапнете сладолед ли що ли (абе квот искате) и да позяпате суетнята на летовниците. От Златните продължавате по шосето към почивен дом Звездица (то това шосе води до сума ти различни хижи и почивни домове, ама целта ни е Звездица, та или се ориентирайте по карта или на разклоненията питайте респективно изглеждащите планинари). Тука вече става по-весело и приятно - потока от коли намалява, въздухът става по-свеж и боровете по-зелени ;))) Пътят на моменти е лош - с дупки или калдаръмест, ама то така по-весело ;) Идват и по-голямите денивелации и моментите да използвате онези зъбчатки, които в града са в немилост и прашасват. Всъщност по-стръмно става чак на около километър-два преди Звездица, инак не е нещо сериозно. То и наклона преди Звездица не е нещо фрапиращо, но просто ще сте вече малко уморени и та за това може да ви се стори по-зорлест ;) В този участък между Златните и Звездица има готини чешми (макар и не така многобройни като в Родопите) със студена вода, която с кеф си плисках върху лицето. Макар че сега като се замисля, се сещам само за една чешма, другите са ми се привиждали вероятно ;)))
На Звездица шосето свършва. Там ако искате отмаряте малко и хвашате пътечката за към Конярника (на изток). Тя минава през иглолистна гора и е сравнително полегата, но за сметка на това е доста камениста и не можеш с кеф да си юркаш колелото между дърветата. Излизате от гората и след десетина минути сте при Конярника( към 1800м) в подножието на ски пистата. Там има чешма, от която ако пиете дълго и продължително - дълго и продължително може да боледувате от гнойна ангина (да не броиме изпопадалите пломби ;). От Конярника не се маете много и поемате по пътеката по ръба на платото за към Черни връх.
Конярника - Черни връх, това е най-зорлестия участък от маршрута, защото е свързан с много бутане и носене на двуколесния ви другар... прибавете умората от въртенето до тука и недоумяващите погледи на планинарите, когато покрай тях минава задъхан човек с колело на рамо - абе зор си е. Та може би половината от пътя от Конярника до Черни връх (ако не и повече), си е бутане и носене, та ако почивате по-често не бих ви се присмял. Инак е красиво и някак си се чустваш в отрязъците които стават за по-бързичко каране, когато подминаваш опулените туристи и даже хитрееш с виражи между едрите скали.
Та след този напън се добирате до върха (2290м) и там може д хапнете боб чорба или чай да пиете, наслаждавайки се на гледката към Рила (ако не е пълно с трескаво хранещи се туристи, пеещи бабички и пищящи деца).
От Черни връх вече е лесна работата, ама не съвсем, защото вече ще сте бая уморени и макар че е предимно спускане, има гадни каменисти участъци, където ако не внимавате можете стабилно да се пребиете.
Та значи от върха, хващате пътеката за към Академика, която подсича връх Скопарник(2226м) от североизток. Тук е каменисто по пътеката и не е голям кеф за спускане (аз лично два пъти се премятах през глава). Преди Академика (1850м), вече става благо и можете да въртите здраво, ама пак внимавайте че има гадни каманяци скрити в тревата!!! От Академика на долу има криволичещ черен път, а малко по на долу вече има готини пътречки пресичащи стръмните поляни по които можеш яко да спускаш (ама чак пък 85км ?!? трябва да видя за да повярвам, ама ако пък вземе че се окаже истина ще ви се разсърдя ;))) След полянките има прекрасен черен път през иглолистна гора, мен лично таи част от спускането ме радва най-много, защото пътят е стръмен но добре утъпкан и дърветата наоколо усилват усещането за скорост. Абе гот е. След гористия участък излизате на пътя за Железница покрай реката и се спускате до селото. В селото ако искате пиете по бира и след това се отдавате на дългото шосейно спускане до София, а там - кой от къде ;)))
Та това е на кратко маршрутчето, което е един надлъжен профил на Витоша от северозапад на югоизток ;) Трябва да тръгнете по-рано не по обяд, освен ако не искате да спускате по тъмно. Общо взето цялата работа ни отне към 7часа и половина, като от тях към 2 часа са почивките, та значи чисто около 5 часа и половина каране, носене и бутане.
Аз и моя другар, бяхме с байкове без амортесьори, та ако вашите са със, то може и да ви е по-благо спускането ;) Общата денивелация за деня е към 1700 метра. Препоръчвам повечко водица да се пие, особенно ако слънцето пече яко (ама тогав е най готино)
Та туй то... малко е малоумен този маршрут (бая псувни отнесе в някои от участъците си :))) ама можете да се пробвате ако искате.
Айде берекет и със здраве ;)
п.с.
От Хладилника към Алеко по калдаръмения път е яко гадно... ама за това друг път ;)
|
Еееейййй ДРОБОВЕЕЕ ;)))!!!
