По стар български обичай събитието премина в леко хаотична атмосфера, която обаче не успя да помрачи настроението на присъствалите. Още в началото се видя колко "обиграни" са хората от ПроСпорт в организирането и координирането на подобни събития - списъка с присъствалите над 30 байкъри беше правен два пъти, и бяха раздадени фанелки с логото на събитието, които обаче като че ли бяха правени за 8-9 годишни хлапета и не бяха по мярка на абсолютно никой. Въпреки това много от карачите се видяха принудени да се вмъкнат някак си в тесните фанелки, защото иначе нямало да ни пускат да се возим без пари на лифтовете (то не че ни оставиха да ги ползваме цял ден, но за това след малко) След това групата се раздели на две, и двете й половинки тръгнаха на самоход съответно до Симеоново и до Драгалевци. В групата за Симеоново бяхме моя милост, PROPOVEDNIKA, Tanuco, vavo_DH, Арсо и още няколко души, които не бяха от посетителите на клуба. Стигнахме до Симеоново, раздадоха ни по две торбички и хирургически ръкавици, оставихме си колелата "на съхранение" и тръгнахме нагоре с див ентусиазъм, подхранван до голяма степен от обещаните безплатни лифтове и награди. Оказа се, че по и около пътеките има доста малко боклуци, за които битката беше люта ("Ей, гледайте, шише!" и всички се юрват към шишето с бойни викове). После обаче до едно заведение намерихме същинска златна мина - импровизирано бунище, в последствие на което двата чувала на човек се оказаха крайно недостатъчни. Някой от групата попадна и на голямо кълбо жълта лента, останала от състезанието миналата година - наистина ценна находка. Останалата част от трасето я минахме почти транзитно, като изключим че ни отмаляваха ръцете от препълнените със стъклен амбалаж торби и от време на време спирахме за да отдъхнем. Долу на финала ни чакаха организаторите, и разбирайки за ситуацията бързо ни пренасочиха към едно близко дере, осеяно с боклуци. Тук някои натрупаха изумителни количества събран боклук в актива си (ако не се лъжа рекорда беше на Арсо - общо 9 торби). След това се отправихме обратно към лифтовата станция, надъхани за каране. Там ни очакваше изненада - организаторите от ПроСпорт нещо май не си бяха уредили нещата с лифтаджиите, в резултат на което с 300 зора си изпросихме едно-единсвено безплатно качване (предварителната информация беше, че цял ден лифтовете ще са безплатни за участниците в почистването). Е, поне спускането след това си заслужаваше - трасето беше доста кално и на места това го правеше достойно предизвикателство за техниката ни. Жалко само че постоянно все някой успяваше да блокира задна гума и да разоре допълнително пътеката, по-голямата част от която и без това вече беше доста изровена. Не се размина и без разцепване на групата - Арсо и още един човек по едно време изчезнаха някъде, и така и не се появиха на финала. Една част от групата тръгна обратно да ги търси, казаха че са стигнали доста нагоре по трасето, но не намериха никой, и в последствие след продължително изчакване се стигна до извода, че най-вероятно са се отбили на някъде и потеглихме, макар и с нежелание (Арсо, ако/като го прочетеш това - пусни един reply, да не ви мислим). Оттам вече се разотидохме, макар и да имаше идея да отидем да видим какво става на Драгалевци. Та в общи линии - това е. Като изключим гафовете на организаторите мероприятието беше доста забавно, и неприсъствалите само могат да съжаляват.

А, и между другото - така и не разбрах дали в групичката, която тръгна за Драгалевци имаше някой от клуба, ако е имало - нека опише как са протекли нещата там.

I am sick and tired of being sick and tired