...за него имам ярък спомени и мога да споделя. Ние сме го въртели с Аркадаша преди две години. Пътя е хубав, асфалт, поддържан! Природата е на ниво - иглолистна + дървосекачи. От там ми се е набила следната мисъл, която се повтаряше по табели на всеки завой: "Без горя няма вода, без водя няма живот!". Вода по пътя колкото искаш.
Ние тръгнахме от Велинград нагоре по Чепинска река. По долината на чепинска река е действал чепинския отряд и дещо золум е правил тоя отряд има побит паметник. Шосето е умерено стръмно, но все пак стръмно. За километри, Аркадаша може да ти подскаже ако види темата, той вои записки. Та по реката се излиза на превал - красиво, слънчево, поляни... Там са изворите на чепинската река. Тя е вече бистър поток който прави големи меандри по една голяма, зелена поляна. Също така, малко по в страни има един катун цигани.
След превала, разбира се, следва спускане, което май си беше стръмничко, но е кратко. Следва село. От него се хвашта Доспатската река. Покрай нея има шосе-песен (поне в тая посока) до Сърница. В Сърница има много евтина, голяма и вкусна баклава, която горешто препоръчвам. От Сърница до Доспат пътя се кълчи покрай язовира. Пълно е с чешми. Имам спомен само за един сериозен баир, но кратък.
Успех! Дано не са ви много дебели децата.

P.S.
Тези деца няма ли да се побъркат цяла седмица върху багажник?