Ех - то се е видяло, че ще трябва да изкарам голата истина на бял свят... :(
Историята с полиамидните втулки започна със счупването на амортисьора ми. Ето как стана:
Технологията ми на качване на драгалевския лифт е да бутам колелото успоредно на посоката на движение, придържайки го до седалката, докато седна добре. Като започне да се издига над земята, го поемам с едната си ръка, докато с другата затварям лоста на седалката. Това съм го отработил и съм много бърз и координиран! :) Бедата дойде, когато в злополучния ден още на първите два метра кормилото зави навътре и байкът се заби пред седалката, която какво друго да направи, освен да продължи след въжето и да го прегази злобно...:((( Тя не е виновна, не я бих. Счупването беше на сантиметър над единия крак на ботуша - подковата беше буквално отрязана. Двата крака можеха да се движат независимо един от друг (единствено оста на главината ги държеше, но не за дълго, защото после и нея смених).
Жоро от БАС пое случая и го носи да го заваряват някъде. При пробите установили, че е магнезиева сплав - не знам това добре ли е или не. Заварката стана - според него идеално, но според мен имаше съвсем малък ъгъл. И наистина го има, за съжаление. Ама по-добре така, отколкото отново с твърдо колело. И тъй като въпросните втулки не са метални, те от високата температура на заварката явно се прецакват, та трябваше и да се направи горната лява наново. Жоро и това уреди някъде някак си. Оригиналната отдясно и новата отляво се различават малко, но не мога да определя точно по какво. Откъм външен и вътрешен диаметър май са еднакви. Но между горната и долната леви има едно много малко ръбче. Като краен резултат амортисьорът ми проработи, но задира и се сгъва-разгъва зле. След 2-3 агресивни спускания (според моите скромни умения,де :)) се поразработи, но NE достигна предишното положение. Зимните няма да ги броя, защото там няма как да се срусне човек :)) Сега съм го нашлякал с 2345324543256243 литра грес, след като с Мастора сменихме туй-онуй отвътре. Като го тествам на твърд и пресечен терен, ще разправям пак.
Колко са добри втулките не мога да кажа. По-скоро проблемът иде от ъгъла между двете тръби на ботуша (ботуш викам на онуй червеното/зеленото/синьото/бембяното, на което с красиви букви пише маниту, рст, рокшокс или незнам какво си, а при мен е и с една дебела следа от заваряване. Нямам против да демонстрирам на живо как работи. Иначе TheSaint, Mastora, XTR и CuO са го виждали... Нека кажат... Няма да им се сърдя :))
Единствената утеха ми е, че Тони от хигиената каза, че заварката е направена много професионално като здравина.

Редактирано от Downhill на 26.01.02 11:52.