|
СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН!
След това имаше един друг интерес, когато избяга или изчезна. Дали го преследваха или не не можем да кажем ! Брат му беше в България известен ! На Радой Беше приятел !
Не беше лоша исторя за нас дето стояхме в кошарата, а той се е създавл четейки от написаната статия !
-
Моят спомен, когато се върна от САЩ и ми беше интересно как ще бъде концерта и съм пристъствал и на трите концерти. Бях седнал на първия ред там бизо беше и Радой Ралин. Имаше една фотографка която много се надвесваше над пияното да го снима и чух как и каза - МАХНЕТЕ СЕ ! Имаше право за това ! Така си мисля Аз. Защото и Аз имах смелостта да излезна и с моят много стар апарат направих няколко фотографии от кото съм раздавал снимки и сме правили приказка за Милчо Левиев !
-
На мен ми е харесал как свири джаз и свободен беше тогава !
Гоялм мечкарлък беше станал след концерта около него и Аз бях в тази грепа да наблюдавам от страни, кой каква задача имаше.
-
Тогава Милчо с уважение говореше за своя учител Панчо Владигеров и свиреше някой парчета или фрагменти от неговата музика. Вече съм забравил мотивите, но си спомням уважението към своя учител.
-
Незная тогава в мен се прояви една носталгия от неговото произведение което изпълни под заглавие - МАЛКО СЪМ ! Ето това беше мигът когата фотографката се навеждаше в такава близост до него макар да имаше обиктив за приближаване и тогава той и каза "махнете се" ! Може би тогава съм преживял неговото изгнание в едно стихотворение от което е останало само началото !
-
МАЛКО САМ !
Малко сам, когато си самотен
но никога самотен, когато си оставил спомен !
-
След историята която споделих около мечкарлъка дето се създаде и всеки желаеше да се доближи до него, както и Аз рабирасе гледах лицата на хората и тогава открих и тези от нашите дето следяха мечкарлъка.
-
Друг спомен от тогва време беше че Петър Петров саксофониста се възхищаваше, че пианото на което свирел Милчо Левиев имало нещо нередно в настройката, но Аз немога да кажа нищо по този въпрос. Аз бях слушател и наблюдател и когато в един момент мечкарлъка понамаля там на сцената зад големите пердета успях да спра Милчо Левиев и да го помоля за автограф, който е до автографа на Радой Ралин а тези автографи на на Българската Конституция, която е била с мен и в Затвора Стара Загора като един спомен от това време когато съм мислел за свободен джаз, СЪС З, казваше тогава Милчо в първия си концерт.
След като ми даде автографа Милчо Левиев, Аз ми казах, "А сега, Аз ще Ви дам един автограв и му предадох единственото копие от това стихотворение !- МАЛКО САМ ....
Аз след гонини съм бил повече в изгнание от Мличо в - МАЛКАТА САМОТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСТИТУЦИЯ, където са се подигравали с мен онези другите проститутки дето ще ме определят ...
ВСЕ ПАК, НИЕ СИ ОБЩУВАХМЕ
ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН
ДОБРЕ ИЛИ ЗЛЕ, ТОВА Е БИЛ СПОМЕН !
Дали ще му дадът орден и какъв ще бъде той не е важно !
Дали ще има уважение е по-важното !
[img]http://www.stefan-tcholakov.com/pic/4978.JPG[/img]
-
-
Стефан д-р Д Чолаков
2 ФЕВРУАРИ 2008
Швеция
-
-
Много шум за Милчо Левиев…
2 Февруари 2008
Владимир Гаджев
1980 г. - Милчо Левиев участва в годишната джаз-среща в зала “Универсиада” - за пръв път в България след емигрирането през 1971 г. Снимка: Иван Бакалов70-годишнината на Милчо Левиев, роден на 19 декември 1937 г., мина тихо и незабележимо, та не можа да положи поне един допълнителен щрих върху пищната картина на неговата 60-годишнина в зала № 1 на НДК. Правителството го предложи за награждаване с ордена “Св. св. Кирил и Методий”, но ритуалът по връчването се отложи за неопределено време. Успоредно с това късата памет на т.нар. “културен елит”, си направи поредната шега - мнозина от тези среди промърмориха, че на Милчо Левиев можеше да се присъди по-високият (най-висок) орден “Стара планина”. Никой от тях не си спомни, че това се вече случи преди десет години; че не съществува прецедент за повторно присъждане на “Стара планина”; че новоучреденият “Св.св. Кирил и Методий”, реплика на довоенния оригинал, е най-високото отличие в сферата на културата!
[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-3.jpg[/img]
-
Jim Gem Jam
Събитието мина значително по-осезаемо за музикалната общественост в Гърция (Солун) и Русия (Москва), където Левиев изнесе концерти. В руската столица излезе и CD, записано от него и емигриралия в САЩ саксофонист Алексей Зубов, което вече се разпространява в търговската мрежа. В нашата преса се появиха един-два материала, посветени на юбилея на Милчо Левиев, които не прибавиха нищо ново към водопада от баналности и неточна информация. Което ни амбицира да запълним празнината и да коригираме поне част от фалшифицираната биография на музиканта.
Милчо Левиев на новогодишен концерт в НДК 1989 г. Снимка: Иван БакаловМилчо Левиев още преди смъртта на Дон Елис (1978) започва да свири в състава на барабаниста Били Кобъм и участва в голямото му трансконтинентално турне. По това време Били Кобъм е избран за музикант на 1975 година в класацията на критиците на 23th Annual “Down Beat” Jazz Critics Poll. Тук се налага едно необходимо уточнение: “Down Beat” е най-авторитетното в света специализирано списание за джаз, чиито първи брой излиза през юли 1934 година; годишната класация от типа Poll се прави с гласовете на международно утвърдените критици, а отделно от това се публикува и такава на читателите на списанието.
Con mucho gusto
Съществува и още един вид класации – Charts, – която се изгражда според броя на продадените в търговската мрежа звуконосители и служи като инструмент за следене на тенденциите и регулиране на музикалния бизнес. (Задача с повишена трудност: използват ли се в българската музикална практика класациите Poll и Charts в техния класически вид и как се прави това?)
Квартет “Джаз-фокус ‘65″ през април 1967 г. в зала “България”. Вляво е Милчо Левиев без брада. Вдясно - Симеон Щерев-Банана. Снимка: архив на Владо ГаджевВ средата на 70-те години пианист в състава на Били Кобъм е Джордж Дюк, но точно преди старта на световното концертно турне той се разболява. Спешно започва да се търси нов пианист, който ad hoc да се включи в програмата. Натежава препоръката на самия Джордж Дюк, който вече е слушал Милчо Левиев и смята че той най-добре ще се впише в музиката на Били Кобъм. А тя е рокджаз с елементи на фънк. Милчо напълно оправдава доверието и дори успява да пласира своя авторска пиеса – “Moody Modes” – в LP звукозаписната програма на състава “A Funky Thide of Sings” (Atlantic Recording Corporation, SD 18149, 1975 година), една от първите на Били Кобъм. Записът е осъществен в Сан Франциско и в него освен лидера и Милчо Левиев участват такива музиканти като китариста Джон Скофилд, тромпетиста Ранди Брекър, саксофониста Майкъл Брекър, тромбониста Глен Ферис и др. Благодарение на работата с Били Кобъм нашият пианист намира място не само в джазовите, но вече и в рок енциклопедиите! Особено интересно е пътуването в Европа, когато единствено Левиев от целия оркестър се качва на самолет за прехода през разделената на две Германия. Това се налага поради страха на българина, възприеман от комунистическия режим като политически емигрант, да не го арестуват на територията на бившата Германска демократична република. Тази тема е доста по-обширна, но следва да бъде обект на науката психология, защото натрапчиво и болезнено извежда т.нар. “емигрантски синдром”, характерен и споделян и от много други български бегълци от тоталитарния режим.
Up and down
[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-4.jpg[/img]
-
Негова главна проява в първите години след напускане на страната е повтарящият се кошмар, в който те винаги и независимо на чия територия са арестувани от агенти на Държавна сигурност.
http://e-vestnik.bg/3195#write-comment-last
Джем сешън в джаз-клуба в кафене “Опера” - около 1970 г. На пианото - Милчо Левиев, флейтист - Симеон Щерев-Банана. Снимка: архив на Владо ГаджевРаботата с Били Кобъм извежда Милчо Левиев до статуса на голяма международна звезда, което намира отражение и в класациите на критиката от типа Poll. Така 26th Annual “Down Beat” Jazz Critic Poll, публикуван в списанието на 10.08.1978 г., нарежда името на Левиев в две категории: Acoustic Piano, TDWR (утвърждаващ се млад талант) – 16-то място с още няколко пианиста; Electric Piano, Established – поделено 2-3 място. Година по-късно той отново привлича интереса на критиците и в категорията Electric Piano, TDWR дели 1-2 място с Ян Хамър (на 6-то място е поставен Хърби Хенкок!). Това много високо признание, при това от професионалисти в музикалния бизнес, остава непознато в България до днес. Дори повторното гостуване на Били Кобъм в нашата страна преди две години не успя да прибави поне милиметър професионален интерес сред бъбривите български медии, изпадащи все по-дълбоко в провинциална безпомощност.
Милчо Левиев със състава “Катуми” в съботния джаз-клуб на В. Гаджев - 1990 г. Снимка: Иван БакаловЗнак на маргиналния статус са и упорито продължаващите твърдения на български медии, че Милчо Левиев е носител на награда “Grammy”. Ето цитат от самия него в широко разпространеното му CV: “…Arrangement of “Blue Rondo a la Turk” (Dave Brubeck) was recorded by Al Jarreau, and became an important part of Jarreau’s sweep of 1983 Grammy Awards… Nominated for a Grammy for best vocal arrangement for Manhattan Transfer of Charlie Parker’s “Confirmation”, 1981…” (…номиниран за “Грами” за най-добър вокален аранжимент за на композиция на Чарли Паркър за “Манхатън трансфер” - втора задача с повишена трудност: има ли разлика между понятията “номинация” и “присъдена награда” и каква е тя?)
Преди три десетилетия този, а и другите успехи на Милчо Левиев бяха отделени от медийната ни среда с желязната завеса на идеологическото противопоставяне. Но LP-тата му, като авторски албуми или като участник в различни звукозаписни програми, проникваха нелегално в България и се презаписваха и размножаваха в цялата страна от любителите и познавачите на джаза.
[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-1.jpg[/img]
-
1980 г. - Милчо Левиев е допуснат да участва в годишната джаз-среща в зала “Универсиада” - за пръв път в България след емигрирането през 1971 г. Снимка: Иван БакаловПубличното обществено мълчание бе почти пълно – както от страх, така и поради породения от него, широко практикуван “инстинкт за самосъхранение”. Макар да има и изключения – като бъбривия Радой Ралин; като преподавателя по дисциплината “История на джаза” в Българската държавна консерватория, отделял в периода 1974-1978 година 4 (четири) учебни часа за запознанство с творчеството на Левиев; като всекидневника “Отечествен фронт”, който не се побоя да отбележи музикалното присъствие на Милчо Левиев в културната програма на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година; като отделни музиканти и състави, поели риска да изпълнят негови пиеси пред по-ограничена публика, било като дипломен проект, в заведение или на концерт. Точно в този период Българското национално радио унищожава някои записи и оригинални партитури от “българския период” на бившия си служител - вандалски акт без конкретен виновник. Тази практика продължава.
[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-2.jpg[/img]
-
--
--
KOPI
STEFAN D-R D TCHOLAKOV
2 FEBRUARI 2008
SVERIGE
|
СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН!
