СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН! / Култура и изкуство / БГ музика

Драги Кару,

http://www.stefan-tcholakov.com/forum/index.php?topic=67.0

всички тези въпроси дети си ми ги поставил ги зная и ги разбирам. Понятно ми е всичко.

Аз обаче давам една малка страна от моето чисто вътрешно чувство изразено в стиха който съм преживял в концерта който съм слушал в онези години ! Обърни внимание на него.

Обърни внимание и разказа ми в ного има уважение, не само към него, но и към Райдой Ралин и Панчо Владигеров, а и към себе си. За Радой зная също много неща от моят чичо, който му е бил адвокат в развода някъде към 1960 - 61 година.

Все пак имам спомен с Радой личен, когато го постетих в дома му, за да го помоля да ми даде ей така адреса на Милчо Левиев желаех да му пиша след излизането ми от затвора Стара Загоро. Едно писмо от далече на един непознат човек .... Това беше в 1983 годнина лятото. Радой Ралин ме прие в статята си говорихме си доста и му казах мотивите си. Той ме слушаше. Казах му че съм племеник на чичо си Йосиф Чолаков, който му е бил адвокат от развода, че зная за тежненията му от раздялата за пресладванията който чичо ми знаеше и ми каза да не ходя при него, защото и той не вярва на тези който се събират с него, за да го шпионират. Радой Ралин ме изпитваше доста дълго тогава за чичо ми и за дъщерите му, за да ми повярва, че съм истински, а не провокатор, но в крайна сметка не получих от него адреса на Милчо Левиев.

А, какво щях да направя някога с този адрес ?, ако ме попиташ сега ..

Щях да изпратя писмо на адреса, да припомня за спомена и да чакам отговор от Държавна Сигурност, защото ако той е бил политически емиграт, значи ще трябва да ме пазят мен да не получа отговор от враг с който ще се събирам със САЩ. Аз щях да си правя своят път на наблюдение и изследване - НА МОЯТ ГРЪБ ! Защото, Аз съм убит човек много отдавна, а вътре в себе си живея със Свободата и Свободните идеала на Музиката, която е за всички ....

ТОВА Е ТЯ , МУЗИКАТА КОЯТО НИ ПРАВИ СВОБОДНИ !

Ето това е собственото ми уважение към себе си и към другите да свиря свободно ! Аз го правя това на показ !

Моето съмнение трябва да го разбереш в един ред дето съм поставил там някъде в междуредието на предни ми разказ кой от кой е ? Аз съм спортист на старта да се състезаваме с равни принципи.

Сега да продължа разказа си !

В лятото на 2006 година минавам в подлеза пред партииния дом , където сега са ТРИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ / НЯКОГА ТАМ Е БИЛА ВРАТАТА НА ТРИАДИЦА ОТ КЪДЕТО СА ТРЪГВАЛИ РИМСКИТЕ ЛЕГИОНИ - НА ДОБЪР ЧАС .... ТОЗИ НАДПИС НАПИСАН ОТ ОНЕЗИ ВРЕМЕНА НЕМОЖАХ ДА ГО ВИДЯ СЕГА, КАКТО СЪМ ГО ЧЕЛ В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА / и там чувам ПЪРВО СВИРЕНЕ НА ЦИГУЛКА, поле виждам едно момиченце да свири на цигулка. Разбираш ли ме мен като малъкият цигулар, когато никога е правил този жест, а момиченцето застанало да свири и пред ная калъфката на цигулката отворена за човешкото подаяние.

Това ме върза стоя първо далече от нея и да я слушам. Това ме върна мен назад, когато съм стоял в подлеза на Стокхолм гарата и там с плакати съм свирил. Даже и получих някъде към 50 крони за шест часа свирене във онази стерио фуния на подлеза с хиляди хора - НЕ ЗА ПАРИТЕ, А ЗА ПЛАКАТИТЕ СЪМ СВИРИЛ ! За пари не бих свирил, но за демонстрация и да събирам погледите на хората го правя понякога. Имам още няколко подобни спомени и СЛЕДВАЩИЯ РАЗКАЗ е от 10 юли 1996 година, когато беше Европейската конференция на Хелзинкското споразумение Канада и САШ на парламентите която се направи в Шведския парламент.

Тогава мина наш човек Жилиновски и я крикнул - ТОВАРИШ ЖЕЛИНОВСКИ, все таки поздравилис, он прошол мимо меня ... НЕ СИ ГОВОРИХМЕ С НЕГО, А МОЖЕШЕ ДА СИ НАПРАВИМ "ГУСТО МАЙНА НА ДУШАТА !"

После мина покрай мен другарят бивш председател на Българското народно събраниЕ Александър Йорданов, който четеше плакатите ми на шведски и след това си тръгна, а Аз му извиках :

- Другарю Йорданов, отдайте почит на Българаския байрак - Голям байрак на България имах с Гол-Ям Лъв с шит си имам и сега стой на байрако ми, а България си нямаше тогава още герб и се чудеха на колко лъва да го турят и на края го туриха на попадията, защото и Швеция има същия герб, ако се загледаш из гербовете им.

Другарят Александър Йорданов се върна поздрави ме :

- То вече не сме другари, ама карай ...
- Другари сме, другари сме - ми казах и му припомних за интервюто дадено по радио "Свободна Европа" месец преди това за историята която сподели с президента Жельо Митов Желев, за който той каза - "Че не е дошло времето да си отвори устата" - Той не си отвори устата и стана пълномошен министър в Полша и Македония заменяйки оная куветина на партията му бяга ми от главата тази мръсница... ЕЛКА КОНСТАТИНОВА , ВИЖДАХ Я В ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ СА ОНАЗИ ЮДЕЙСКА КУРВЕТИНА ЛЕА КОЕН, КОЯТО НАПИСАЛА ЕДНА КИНГА И ТАМ СЕ ИЗПЛАКВА ... А ЮДЕЙСКАТА МРЪСНИЦА Е ПРЕСТЪПНИЧЕКАТА СРЕЩУ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД С ПРЕСТЪПНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ, КОЯТО Е НАПРАВИЛА С НЕЙНО УЧАСТИЕ КАТО ДЪРЖАНИЧКА, ПЪЛНО-МОЩЕН МИНИСТЪР ОТ НОВАТА КАРИЕРА, ЗАЩОТО ПРЕДНИТЕ НЕ БИЛИ ОТ КАРИЕРАТА - ТОГАВА КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ НА ДЪРЖАВНОТО - ТОДАР ЖИВКОВ МУ ЕБАВАШЕ МАМАТА !

Александър Йорданов ми обеща, че ще прати някъква журналистка от "Демокрация" да ме снимала, но курвата така и не дойда, а Аз тогава му казах,
- Мойте плакат не стават за снимки .... а протестната ми демонстрация не е в унисон с парламата дето се прави за демокрация !

В тази мила среща с другарят Александър Йорданов, Аз му предадох нещо като спомен за него, защото не съм го срещнал лично, а съм носил нещо от Швеция за него в май 1990 господне, когато съм пристигнал во София. Носех от Швеция една разделителна линия там за неговия вестни "Век 21" , за да му помагам в общото дело - НО ТОГАВА НЕ СЪМ МИСЛИЛ, ЧЕ ТОЙ МОЖЕ ДА Е МРЪСНИК, КАТО И МНОГО ДРУГИ , ЧЕ ЩЕ БЪДАТ МРЪСНИЦИ , ПРЕДАТЕЛИ И ПРОДАЖНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ. АЗ СЪМ МИСЛИЛ, ЧЕ ЩЕ Я ИЗГРАЖДАТ КАТО ДЪРЖАВА ... , НО ТЕ Я ПРОДАДОХА, КАКТО КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА ЗАБУЧИ ЧЕРНОТО ЗНАМЕ НА КУМИНА СИ ЗА ДА ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ ПРОДАЖНИЦИТЕ - ОНЯ ФИЛМ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ЗА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА - БОРЕЦЪТ ЗА НАРОДНИ ПРАВДИНИ ! ...

Имам още за приказка и тя е за новия тогавашен Народно Дупе-татски председател на Българското парламент ! Това беше академит, професор, д оцент докотор по математика Благовест Сендов. Той също мина покрай мен и Аз ми извиках, "ДРУГАРЮ СЕНДОВ, ОТДАЙТЕ ПОЧИТ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЙРАК !" Копилето ме подмина като бръз влак край "Руска Бяла" - Врачанска губерния

Та стоя слушам малката музиканка наведох се постави един лев не е много, но жеста е важен - ДА СЕ НАВЕДЕШ И ДА СЕ ПОКЛОНИШ ....

Ето такъв поколнон ми е направил един Белгииски дипломат от излизането на Шведският парламент от 10 юли 1996 година, когато се спря да ме слуша и накрая дойде при мен наведе се, постави една монета приказка .... Говорихме си с него, разбрахме се поклонихме се с уважение при раздялата ... Ето това съм запомнил от него и така правя и Аз като видя свирещ музикант и тук във Векшьо. Правя подаянието и Аз защото се сещам за себе си и собственото уважение.

След като слушах дълго време момиченцето, което свиреше добре, Аз си пирближих по-близко до нея и може да Тя се притесни от дългото ми стоене, а Аз си имах много мисли в душата и сърцето, като сега както се връщам назад в спомена ... ЕТО СЕГА СЕ СЕЩАМ ЗА ЕДНО ДРУГА МАЛКА МУИКАНКА В ДРУГИ ПОДЛЕЗ ПРИ НОВАТА БАНКА - ДЕТО Я СТРОЙТА СИГУРНО 20 ГОДИНИ НА ТОЗИ ПЛОЩАД ОТ КЪМ ИЗЧЕЗНАЛИЯ ПАМЕТНИК НА ДРУГАРЯТ ЛЕНИН ... Та в слушането си с онова малкото цигуларче и в един момент като спря да свири, тогава я помолих да ми даде да посвиря Аз на нея и тя се съгласи, а докато започвах да свиря и дадох няколко съвети като стар аматьор музикант, който е учен от учен дипломиран цигулар от Враца - Пеко Тодоров и други цигулари, като Ружка Кисьова , Борис Манчев и той ме е учил и друг комшия Аврамов ми е настройвал цигулката и друг комшия бивш концлагерист също ми е свирил и Ванчо Бобошевски ми е показвал и свирил на цигулка у нас и е останал разказа от него - АЗ МОЖЕ ДА СЪМ ПИЯН ДРУГАРЮ СЪДИЯ, НО ЗАКОНА НЕ Е ПИЯН !" ... Тава той разказваше на баща ми, как са се опитвали да го унижат ония някогашните юдески държавнически проститутки като адвокат защитаващ човекът ! Аз уча давам съвети, както и мен са ме учили. На доброто с добро ! После засвирих на цигулката ония парчета от моето народно творчество с песни и закачливи мелодии и с "малко джаз" .... Свирих, колко съм свирил и го гледах момиченчето в очите, как ми се усмихваше. Привърших свирнята си и дадох цигулката и в този момент зад гърба ми един човек каза
- Хубаво те учи, учителя ! - Аз погледнах непознатия и му казах
- Аз не съм учител, но показвам малко на момиченцето ! - и тогава се загледах в лицето на човека и казах
- Малко сам ! Много приличате на Милчо Левиев
- Да ! Това съм Аз - ми отговори той. Стана ми приятно и изведнъж нахлуха в мен спомените на 1980, който му разказах от горния разказ. Така пордължихме да си товорим в разхождка задено и да си беседваме, сякаш сме били приятели цял живот. След това му напомних за моето стихотворение, което съм му подирил и го попитах пазили го, защото от него помня началото на неговото изгнаничество, което е било в мен повече от неговото .... Той ми каза, че го пази в САЩ и имал още едно нещо подобно от друг човек, който му дал спомен. Снимахме се както виждаш на снимката за спомен разменихме си електроните адреси с пожелания да ми изпрати копие от стихотворението, а Аз да му изпратя автографа с Радой Ралин. Той ми обеща. За новата година му пратих поздравление не си спомям дали съм му писал за стихотворенито ми, но трябва да ме помни от тази среща и стихотворение. Той ми отговори, но стихотворението не съм получил ...

МАЛКО САМ !

Малко сам, когато си самотен
но никога самотен, когато си оставил спомен !
--

Аз съм му обещал на Милчо Левиев да му изпратия копие от двата подписа неговия и на Радой Ралин дето са ми са подписаха на този концерт на Конституцията, която съм я носил в затвора, за да си спомням, че съм я защитавал ! Това никой няма да го разбере ! Намерих я тази Конституция в България от 1971 година, която съм гласувал за нея и Тя стой между хартиите във Враца. Тя ми е голям спомен от затвора, него и Радой Ралин ! Ще му пратя едно копие на Милчо .... Може да се сети и той да ми прати това мое стихотворение, от което може да остане само тези два редове, защото в него има много нещо и струва ми се ти ще ме разбереш в тези два реда !

Другото от въпросите Ти е, какъв спомен ще оставиш .....

Един ден, ако не си бил добър ще ти кажат това, което ти си написал символично с догатки и Аз те разбирам за него , защото Ти си от Пловдив и си музикант и знаеш много повече в този бранш истории, както ми ги задаваш като въпроси. Всеки въпрос е един голям роман ! Аз няма да отговарям за тези романи, но тези неща съм ги осмислил. Оставям истината да живее вътре в душата на всеки.

Аз моята истина и чувства съм показал по един свой начин !

Зная за Леа Иванова, че е пяла на германските офицери и е била концлагеристка и за Сашо Сладура зная, но още повече зная за Димитър Чабуклииски от Враца, който идваше в къщи при тате да си приказват и да си играят на карти с оня горния образ адвоката Ванчо Бобошевски, защото там в кафенето на Бай Манол на площад "Христо Ботев" имаше тайни приказвачи дето слушаха, кой какви вицове ще се разправят , а Чабука - МУЗИКАНТА ДИМИТЪР ЧАБУКЛИИСКИ за вицове го пратиха в Ловешката кариера и изчезна завинаги, защото разправяше вицове ....

Аз страдам със своята цигулка, когато свиря, защото в мен идват тези спомени ...

Ето, защо съм завършил разказа си около награждавенето на Милчо Левиев със символичното ...

ВСЕ ПАК, НИЕ СИ ОБЩУВАХМЕ
ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН
ДОБРЕ ИЛИ ЗЛЕ, ТОВА Е БИЛ СПОМЕН !

Дали ще му дадът орден и какъв ще бъде той не е важно !
Дали ще има уважение е по-важното !

Всичко добро ти пожелавам и благодаря за приказката !

Стефан д-р Д Чолаков

[img]http://www.stefan-tcholakov.com/pic/5233.jpg[/img]