|
Ние правим, правим, правим,
каквото можем и колкото можем.
Курбани, хора, събори, съвсем скоро и Кемене Симпозиум, за информация на всички, кеменето е изчезващ инструмент, както разбрах напоследък , не само за нашата страна, но и в съседните.
Това, което естествено липсва е финасова, подкрепа. Всеки знае колко струва организация на събитие. До сега ни помагат приятели, и ние.
Доброволци от селата приготвят храната, отделят си целия ден, и работят и то здраво, за да стане вкусна храна на открито за 100 или 300 души.
Доброволци я раздават, доброволци почистват и т.н.
Хората стават все по-различни, и от нашето село, и от околните.
Така, че всеки, който иска да помогн-
или сам да организира такива събития, но да се цели най-дълбока автентичност, и пренос на традицията, или да ни помогне на нас. То както отбелязах, може да стане по два начина, или с жива сила, или с финанси, от акъл нямаме нужда, за това, което правим.
Колкото за сдружение, мислим по въпроса.
Много е вероятно да се случи или тази година, или другата. Имаме си достатъчно работа за свършване, и нямаме време за сдружения, което напълно осъзнавам, че би ни улеснило занапред.
Аз тук не "си говоря", защото докато си говоря тук, в близките два дни бях в Кюстендилски и Пернишкия музей, срещнах се и с етнографи от съседските ни страни за възможна съорганизация на Кемене Симпозиума, а и Курбан направихме в неделя, организиран още преди това.
Какво мога да кажа, освен, че на дали има много ентусиасти като нас, защото от цялата работа не се печели нищо, а понякога това е основния критерий на хората за свършване на нещо.
Не ги обвинявам, мисля, че ние все още сме млади и приоритета са ни идеите, а не това, че трябва да си купя къща например.
Напоследък са модерни разни "проекти", които освен финасови облаги за организиращите го, с минимални усилия, май не водят до същинско запазване на някаква традиция, или до нейното възраждане.
Поздрави.
www.lebivino.com
|
Re: Питане за петруниното [re: e тe тaka]
