Здравей,
не знам как е на запад и на изток, но тука вече малко мирише на шовинизъм, особено случая с американката и скайпа.
Иначе баща ми ми е разказвал, че като е бил малко момче и е носел вода на нивата, целия ден са пеели докато жънат и после като се прибират пак. На седенки са пеели и накрая на съборите. Без да пропускам всички видове обичаи и обреди - лазаруване, коледуване, сватбата естествено и прочее. И всяко събитие си е имало своите песни. От това всичкото днешно време е останало само пеенето по събори. Затова бавните песни някак не стоят като ги пее бабата пред микрофона, а наоколо щъкат туристи и щракат с каквато техника имат подръка.
Та мисълта ми е, както и да ги запазваме песните и танците, макар че последните по имат шанс, няма как да са със същия смисъл, който са влагали родителите ни, което малко или много изменя същността им, дори и да ги пеем по техния начин, с тогавашната мелодия и ритъм и съпровод дори. Същото и за танците, как да набиеш добруджанската, като никога не си стъпвал на нивата, не си я морил земята (и тя тебе) от тъмно до тъмно, как да приклекнеш, като никога не си вдигал чувала с мливото, като вероятно дори и не знаеш какво е мливо. (На мен ми се наложи скоро да качвам до 6-ия етаж няколко чувала пясък, та я докарах чупката донякъде).
Дори и да ти го е показал най-стария дядо.
За да стане танца или песента, трябва да дойде отвътре, така че въпроса не е кой и как ще ти го покаже. Така че не съм против просветителската дейност. Твърдо съм ЗА даже. Но не чрез отричане. И не запада да ни е мярката.
Както казваше Валя Балканска (може и да се бъркам дали точно тя беше) Остави ги неравноделните ритми, те са за западняците да се чудят. Изпей една бавна песен, да се разбере, че си певец.
ПП
Между другото, отдавна ги няма великите български композитори, концерти има тук-там и отвреме-навреме, а високо вдигнатите крака на момите на хорото са се ценяли по всяко време и ще се ценят винаги, само височината на вдигането се е променяла с времето.
Голяма част от ансамблите се закриха, професионалните музиканти се пръснаха, а хореографите избягаха в чужбина, така че за българския фолклор се очертава светло бъдеще.
Поздрави за усилията, и наистина наблягайте повече на това, което трябва да се случи, а не на това, което не трябва.
Успехи
|