СД, Благодаря ти за статията, страхотна е! Чувала съм като легенда случката със зурните, но това с поясите направо ме разби! Не че като дете не съм била свидетел и участник в най-различни поръчкови масовки за манифестации, конгреси и други разни, но чак дотам...
Споделям изцяло мнението за гимнастиците от хореографското училище - за съжаление това е факт от дълги години. Много балет, много двигателна култура, а всякаква липса на работа за стил. И това е така именно защото едни и същи преподаватели, с леко профилиране, изграждат различните стилове. Резултатът - завършилите излизат от там като марионетки, ходещи с бастуни в корема по първа позиция... И като отидат в някой ансамбъл хореографите трябва да се правят на Татко Карло, за да направят от тези буратиновци танцьори... Не ми се коментира тази тема, много ми е болна.
Имам стари записи на държавните ансамбли от фонда на БНТ - гледам си ги с носталгия, защото след всеки концерт, на който отивам, се убеждавам колко зле вървят нещата... но, нали всичко се върти около парата, явно в днешно време това е основния лост за мотивация при професионалистите. Ако в началото танцьорите са били талантливи хора с големи сърца и желание да танцуват, днес нещата са на другата крайност... Знам, че не е лесно и донякъде ги разбирам, но не мога да се примиря с това как се обезличава нещо толкова хубаво.
Точно затова защитавам със зъби и нокти т.нар. самодейност и изпълнението на стилизиран фолклор. Ние сами си намираме парите, сами си избираме репертоара - можем да си го позволим, защото никой не ни налага поръчки, нашата цел е като танцуваме нещо да изпитваме удоволствие и да даваме удоволствие на тези, които ни гледат...
Защото наистина танците, които изпълняваме, са създадени именно от изворни хора, приспособени за сценично представяне. А сценичното представяне включва подсилване на амплитудата на движението така, че да бъде възприето от зрителя, седящ на разстояние от танцуващите, по-наситени комбинации, повече фигури... това го изисква сцената. И в никой случай нещата не се опорочават по този начин. Поне така стоят нещата в ансамбъла, в който танцувам, а и в много други ансамбли, в които хореографите са на ниво.
За съжаление такива изпълнения се излъчват по ТВ-тата много рядко, в повечето случаи виждаме онези, търчащите с вирнати ръце :-(( )))
|