Явно сме от една и съща страна на стената, но гледаме в различни посоки :-)
Би могло и така да се каже.:-)

днес трябват такива като нас, които си правят труда да го изучават и представят на хората
Така е, но на мен не ми харесва начина по който го правят такива като вас. Мисля че посоката е неправилна, иначе се радвам на усилията ви.

Не си мисли, че ти си първият и последният, който ходи и се интересува от автентичното.
Въобще не ми е и идвало на ум такова нещо.

Така че не обиждай тези, които са се заели да правят нещо, вместо като тебе да наблюдават отстрани безучастно.
Не ви харесва, че някой ви прави забележка, че не правите нещо хубаво не както трябва! Защо? Откъде знаете че наблюдавам безучастно? :-) Това че си позволявам кощунството да слушам народна музика вкъщи ли? Да. Предпочитам да слушам в къщи народна музика, отколкото друга. Признавам си греха.

Ако наистина разбираш българската музика и фолклор, ще си почувствал, че най-важното е чувството за приобщаване, което те ти създават. Всеки чужденец долавя тази тръпка още от първия миг, ти явно не си го изпитал..
Напротив! Ако не съм го изпитал нямаше да обичам народните песни.

Е, с твоя подход си много далече от истината, затова нищо не си разбрал...
Не, не съм далеч. Както гледам хората на селския мегдан, така и гледам такива като вас в залите. Близо съм и до двете места, но странно защо тръпките, чувствата и усещанията са различни. Това би трябвало да ви говори нещо.

Пожелавам ти един ден да усетиш тръпката, която кара всички нас да леем пот в залите и да танцуваме български танци до изнемога, но с усмивки на лицата. Защото носим радост на хората, които ни гледат, караме дядовци и баби да идват при нас и със сълзи на очи да ни целуват и да ни благодарят, че продължаваме българското...
Тръпката съм я усетил много отдавна и знам какво ви кара да леете пот, за което се радвам за вас, както и за тези които ви целуват ръцете, но ще повторя, не ми допада начина по който го правите.

Дано някой ден някой дойде и до теб и твоето СД :-)
Няма нужда някой да идва при мен. Аз отивам при този някой, по-скоро някои.

Дискусията май взе добра насока. Може и да не се откажа да пиша. То ще си покаже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите