Живеел накрай едно далечно село един старец .
Той бил много мъдър и благ по сърце...Всички в селото го почитали като първенец...Каквото и да се случело ...хората отивали първо при него за съвет... Той ги окуражавал винаги а започнил ли да се смее с тях ...........
сякаш земята се тресяла от радост...І ................................Но...никой не виждал,
че във смеещите му се очи горяла една малка тъжна искра -дълбока и незаздравяваща....................

Това се случило много отдавна....
Тогава намладини ........мъдреца бил най-изкусния ловец в околноста...
Никой не можел да се мери с точното му око... Един ден обаче се бъхтал
по чукарите напусто .....Почти наближавала привечер -а той не бил отстрелял дори един пъдпъдък .......Казвал си- ех...каквото и да е само снещичко да се прибера в къщи ....................И тогава изведнъж на двадесетина крачки от него се спряла ..........една млада сърна.......Ловецът без да се замисля стрелял
................И ..................тогава се СГРомолясал в бездънния поглед на това невинно създание..................................................................................................
Сърната ......бавно се строполила на влажната земя а очите и като балада
угаснали............. Човекът ...плахо се приближил до нея , но Тя
не помръдвала...... Той я прегърнал като дете ..............и глух за всички суети
започнал да плаче............................
Изведнъж той-Коравия Ловец разбрал смисъла на живота в един Миг...
Че повече от всичко на света най безценна е вЖивота ---МИЛОСТТА


ПО ДОБРЕ КЪСНО ------------------
ОТКОЛКОТО НИКОГА.................