Ето каква рецензия е публикувана за това предаване в броя на Монитор от 1 март, копирал съм я дословно от сайта им и съм напълно съгласен с автора:
Токшоуто на БНТ обижда интелекта на зрителя
Стоян Кирчев
Римляните са го казали много отдавна. "Humanum est errare, stultorum - perseverare".”Човешко е да се греши, но присъщо на глупака е да упорства в грешката си”. Когато гледаме предаването "По-добре късно, отколкото никога", щем не щем ще достигнем до тази латинска мъдрост.
Веднъж БНТ съгреши, като се закани, че ще удари в земята "Шоуто на Слави" с хормонално богатата, но житейски семплата персона на първия водещ Диджей Дамян. Морският шоумен си помисли, че правенето на токшоу е лесна работа, досущ като да чукнеш белот във влака с още трима от купето върху дипломатическото куфарче на най-интелигентния от тях. И се провали. Защото за да утвърдиш телевизионно шоу и да забавляваш нацията, се изискват умения, далеч по-сложни от тези да забиеш рускиня на плажа. Явно в БНТ имаха доста лежерна представа за това, какво е да се прави телевизионна програма в най-гледаното време, когато повечето семейства са пред синия екран.
С какво например е бил по-тъп един Джей Лено, който десет години е разказвал смешки по баровете, преди да дръзне да прави свое шоу по телевизията? И то първо като гостуващ артист, а едва много по-късно - като самостоятелен водещ? Явно на "Сан Стефано" са мислели, че Диджей Дамян е следвал като пионерче заветите на Георги Димитров и за няколко сеанса е постигнал това, за което на западните телевизионни ахмаци са им били нужни десетилетия непосилен труд. Но доста бързо от екрана на Канала лъсна простата истина, че тарикатски пътечки към Алеята на славата просто няма. И Диджеят беше безславно натирен от националния ефир, като зад якия му гларуски гръб беше подслонен целият провал, сполетял предаването. Архитектите на шоуто си измиха ръцете с него и минаха метър. Засега успешно. А всъщност от изначалната концепция на "По добре късно..", непроменена и до днес, лъхаше парвенюшка представа за екранна разкрепостеност, гарнирана с безумни музикални фончета, известни ни от озвучаванията на хард порноканалите. А Дамян въобще не противоречеше на общия замисъл. Както ми беше споделил навремето Кирил Маричков, най-голямото величие на чалгата се състои именно в нейната простотия.
Вторият грях на БНТ - тя набързо се освободи от Дамян, като малко подличко се съгласи, че всъщност е провансал /къде й бяха очите, когато си го избра/ и повери делата комитетски на напористата Ива Черногорова. Но с това авторите на продукцията само си измиха ръцете и продължиха да упорстват в грешката, довела до същите поразии. А именно - че е недопустимо да се прави тежък компромис с професията на водещ на токшоу /една от най-скъпоплатените в Америка, родината на шоубизнеса/. И да сложиш за втори път в пилотската кабина на изтребител особа, макар и руса, макар и секси, макар и чаровна, която дотогава не е летяла на нищо друго, освен на виенско колело. В случая водещите бяха необходимите и ентусиазирани грешници, зад чиито фигури се криеше творческата немощ на сценарния екип. Дамян беше употребен и захвърлен. Днес, в същата телевизионна ширпотреба е забъркана неговата наследничка. Която, колкото и да е повратлива, колкото и да се глезка, трудно ще може да прикрие умствения недоимък на сценария, опасно клонящ към Б-групата на коафьорския интелектуализъм. Едни и същи събеседници изглеждат по доста читав начин при Слави, а ужасно жълтеят при Ива.
От доста време живеем в Глобалното село. В него истинските професионалисти трябва да са взаимозаменяеми. Представяте ли си утре Кеворк да каже на Ива - "Поеми Гор Видал в твоето токшоу, че аз отивам на ски!" Аз лично не мога да съзра една такава възможност. Нито късно, нито никога.
|