|
МНЕНИЕ
Защо не съм от това Берое
Ще гнием в колекциите си от снимки, записите на АС/DC и спомените за гола на Бръснаря срещу Ювентус
Станил Йотов
в. "Дневник", 16 ноември 2004 г.
Преди 25 години бях един от 30-те хиляди щастливци, успели да докопат билет за мача на Берое с Ювентус. В онзи дъждовен октомврийски следобeд водените от Трапатони италианци излязоха на терена с Дзоф, Джентиле, Бетега, Каузио, Тардели и всички останали, които три години по-късно станаха световни шампиони. Нашите изглеждаха по-скромно: Петко, Чапара, Бръснаря, Коцето вратаря, бате Теньо, Кашера, Стьопата и т.н. Бихме ги 1:0 с гол на Бръснаря от дузпа. Същата година победихме Левски с 3:1, ЦСКА с 3:2, по реда си минаха всички останали и в крайна сметка още 10-годишен аз възприех онази градска футболна религия, която ни събираше през уикенда в нашия храм - стадиона.
Често се дискутира защо Берое винаги има толкова много публика. Ако питате онези сурови мъже от северната трибуна под Аязмото, те ще ви кажат, че ходят на мач, защото отборът може и да губи понякога, но играе достойно и не се предава. Независимо дали отсреща са Ювентус, Атлетик (Билбао), Аустрия, ЦСКА, Левски или който и да е друг отбор. Така поне е било навремето, когато бягахме от училище не само за мачовете на Берое, ами и за тренировките.
Миналата неделя имах глупостта пак да отида в храма. Не бях стъпвал там цели три години, от онзи злополучен мач с ЦСКА, когато някакви субекти набиха съдията, за да не се състои срещата, да паднем служебно, а шефовете на клуба да си задържат събраните по 4 лева за билети. Сега моят отбор Берое игра както трябва едно полувреме срещу Левски, а през второто спря и се предаде. Преди това се предаде по същия сценарий и в мача с ЦСКА.
Мисля си, че това май беше един прощален мач с отбора не само за мен, а и за повечето от онези зрители от моето поколение, чиято ценностна система не приема неделния мач с Левски в този му вид. Независимо дали сме се предали, продали или просто сме спрели да играем поради слаба физическа подготовка, както внушава Иван Вутов. Ще отида на стадиона тогава, когато видя онзи отбор, който не се предава.
А дали не е по-добре да продължим да ходим на мач и да се лъжем? Защото, ако всеки път казваме истината, няма да можем да контактуваме с хората от реалния свят. Ще гнием в колекциите си от изрезки със снимки на Берое и записите на АС/DC и ще си говорим само за това как Бръснаря вкара онази проклета дузпа преди 25 години.
|
"Защо не съм от това Берое"
