изпълнявам обещаното... / Спорт / Футбол / Берое

дойде времето да припомня как сме клали чорбата под аязмото...

Първата:

Пролет 1964 /15 /30/ кръг/
Берое – ЦСКА 5-4

1-0 Е. Янчовски, 8 мин.
1-1 Н. Цанев, 31 мин.
1-2 Д. Якимов, 37 мин.
2-2 П.Жеков, 39 мин.
2-3 Н. Цанев, 41 мин.
3-3 П. Жеков, 44 мин.
4-3 П. Жеков, 53 мин.
4-4 Ив. Колев, 59 мин.
5-4 Янчо Димитров, 79 мин.

Отбелязвам хеттрика на Петър Жеков срещу чорбата. Интересното за този мач - освен че е първата победа в историята на зелените над ЦСКА - е че се играе в последния пролетен кръг на шампионата 1963-64 г., и е ... дерби на опашкарите. ЦСКА завършват единадесети с 27 точки, а ние сме 14-ти с 24 т. И оставаме в групата поради по-добра голова разлика от Спартак Вн. Не можах да намеря никъде в пресата от онова време черно на бяло, че мачйт е бил нагласен, но така като си мисля е много вероятно да е било подготовка за преминаването на Петър Жеков в ЦСКА СЗ.

Безапелационната:

Есен 1979 /12 кръг/, 25.10.1979 г.
Берое – ЦСКА “Септемврийско знаме” 3-2

1-0 Стефан Стефанов, 18 мин.
2-0 Таньо Петров, 37 мин.
3-0 Стефан Найденов, 40 мин.
3-1 Н. Христов, 53 мин.
3-2 Сп. Джевизов, 78 мин.

Състави:

Берое:
1. Коста Костов
2. Кънчо Митков /което ще рече – Кашеров/
3. Димитров
4. Илия Илиев
5. Теньо Минчев
6. Георги Стоянов /71 мин. – Липенски/
7. Таньо Петров
8. Стефан Стефанов
9. Петко Петков
10. Стефан Найденов
11. Тенко Тенев /Г. Белчев/

ЦСКА Септемврийско знаме:
1. Филипов
2. Зафиров
3. Томанов
4. Калбуров
5. Рангелов
6. Топалов
7. Йончев
8. Марков /46 мин. - Горанов/
9. Джевизов
10. Христов
11. Методиев /64 мин. – Д. Димитров/

Съдия: Ст. Катеринчев, ст.”Локомотив”, 20 000 зрители

Този сезон беройци вземат три точки /при две за победа/ срещу шампиона ЦСКА “Септемврийско знаме” и се класират на четвърто място. За есенния мач в Стара Загора ЦСКА идват като лидери, но бързо получават три гола, и 3-0 до 40-та минута. Второто полувреме палачинката се обръща, въпреки, че и двата гола на чорбата са малко случайни.... Мачът е три дни след знаменитата победа на зелените над Ювентус с девет национали в отбора.

Ето какво пише кореспондентът на в-к “Народен спорт” в Стара Загора Руси Йовчев /бр.130/27.10.1979/ за мача:

“В тази среща “Берое” беше по-хомогенен и се изяви като по-боеспособен. Той излезе на терена мобилизиран, с голямо желание за победа и успя да надиграе стабилните армейци. Петков много умело увличаше след себе си по нняколко противникови бранители, разгръщаше играта по фланговете и отново бе в зародиш на много атаки. Така беройци разчупиха шаблона и не търсеха пробиви само в центъра. Многохилядната публика стана свидетел на интересен двубой между Калбуров и бързоногия Петров. Дясното крило на домвакините красиво финтираше, винаги оставаше след себе си своя пряк пазач и сам стана автор на втория гол. Гъвкавата отбрана мигновено преливаше в нападение и така натискът на беройци имаше значително по-голям ефект. До края на първото полувреме те вече водеха с 3-0 гола.

Столичните армейци явно не бяха очаквали такъв развой на срещата! След подновяването на играта те упражниха силен натиск. Някои играчи на “Берое” едва сега почувствуваха умората от срещата с “Ювентус”. Тя особено натежа у Стоянов и треньорът бе принуден да го смени с Липенски. Но след гола на Христов домакините отново включиха на скорост и пред вратата на Филипов пак закипя. Но станахме свидетели на едно безпринципно ръководство от съдията на терена. Пред груби нарушения от страна на гостите той си затваряшe очите... До края на мача лидерът успя да отбележи само един гол чрез Джевизов, но за повече нямаше време. Той трябваше да отстъпи срещу по-силния си съперник.”

Шампионската:

Пролет 1986 /7 /22/ кръг/

Берое - Средец
1-0 Милан /Мюмюн/ Кашмеров, 16 мин.

Този мач се играе на 3 март 1986 г.. Във в. “Старт”, бр.770/05.03.1986 Николай Колев- Мичмана пише следното: “Янчовски и момчетата му твърдяха, че за тях това е "мачът на годината" – победата ги откъсваше съвсем от голямата група преследвачи. Треньори и футболисти не бяха нервни, пренапрегнати, спокойно заложиха на наученото досега, на рязко усилената отговорност в колектива, на комбинационната игра с малко докосвания на топката. Бързо, на високи обороти заработи тяхната машина, в която всички детайли бяха добре смазани. Защитата спираше набезите на опитния Стойчо Младенов и младите бързи Костадинов и Пенев. В средата на терена, където най-силно се чувствува сега “пръстът” на Янчовски, топката веднага се препредаваше на нападателите. Бончев и Динев не търсеха изящното, а разумното действие и идеята. Зад тях капитанът Минчев като скала спираше атаките на “Средец”. Но може би най-вярната оценка за промяна в стила на старозагорския тим дава играта на нападателите. Ако есента “звезда” бе главно Кашмеров ... в последните мачове с взривна скоростна атака изпъкват Митев и особено Драголов, като у тримата нападатели е насадена вече всеотдайността, борбата докрай и най-важното – отстъствието на какъвто и да е егоизъм! Всеки от тях е радостен да направи по-лесна работата на другия, да му помогне той да е голмайсторът...” Ех, Масена, Масена...