|
Тъй като смятам, че независимо от това, което става в моя любим завинаги "Берое" в последните години, независимо от цепенията и боричканията на двете "Берое" - на Камилата и на Боян Станков, независимо от опитите на много, не се боя да го кажа, недостойни и неспособни "приватизатори", да сложат ръка на отбора, който принадлежи на хората на Стара Загора и на който аз лично няма да изневеря до края на живота си, ние всички, които мислим еднакво и искаме отново да имаме наш единен местен футболен бог, трябва да се обединим около малкото неща, които са ни останали - СЛАВНОТО МИНАЛО НА БЕРОЕ ! Това е единственият, мисля, начин, да възстановим нашата обща религия и да се обединим, за да сме силни и да можем да имаме думата, когато става дума за бъдещето на нашата обща любов.
В тази връзка предлагам да си припомним всички велики моменти в историята на Берое, които някой от нас е изживял, или е чел или слушал за тях.
Започвам с, безспорно поне за мен, най-великия от тези моменти - спечелването на шампионската титла през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Датата е дванадесети април - деня, в който победихме с 1:0 "Славия". Още в седмата минута Васко Драголов /вече и национал по това време/ вкарва гола, с който ставаме недостижими от майните. До края на мача никой не си и помисля за това, че може резултатът да се промени. След 60-та минута всички зрители на претъпкания стадион стават и запяват нашите песни - и така тридесет минути без секунда прекъсване. След мача става нещо невероятно - импровизирана манифестация през целия град чак до гарата, където на постамента на стария локомотив един от тарторите на агитката - Петко Тилев, държи реч. Всъщност реч е силна дума, но и няколкото думи са достатъчни за още повече ентусиазъм.
Може горното да е преувеличено през призмата на времето, от романтичната патина върху юношеските ми години, но едва ли това променя безспорния факт - това е един от малкото истински щастливи мигове в моя живот. Затова аз не мога да преглътна това, което сега става с Берое и ще правя, каквото е в силите ми, за да се върнат онези времена. Искам и моето дете да има възможността да изживее такава футболна радост. Няма да му се сърдя, ако е левскар и цесекар или дори канар /сакън !/, но все пак трябва да има възможност да избере и да е бероец, нали ?
не ми е лесно с тая камилаРедактирано от kибиk на 17.01.02 10:36.
|
12.04.1986
