Ами то точно така работи. Като QNX. Да не би да искаш да кажеш че след като си бутнал от config.sys и пак можеш да ползваш двата процесора? Сигурен ли си?
Иначе BeOS по много черти прилича на QNX. Ядрото е малко и модулно. Е, не знам дали попада в графата микро, но със сигурност е по малко от средното Linux ядро. Тъкмо по тази причина няма нужда да го прекомпилираш. Нито да ребутваш за да добавиш драйвер. В повечето случаи се рестартира съответната подсистема. Ако ядрото е оптимизирано максимално от гледна точка на големина и производителност не виждам за какво ти е да го прекомпилираш. Помня четах някаде подобно възражение за QNX и някакав пич който пише софтур от години за QNX каза че ядрото е писано на асамблер и от 10 години не са го променяли. Предполагам че тук случая е подобен... За съжаление косури има, но като се запознаеш малко по-отблизо вярвам че ще разбереш защо смятам тази система е нещо специално.
А иначе инсталацията на собствен партишън е смешно лесна. Пускаш една програма която се казва Installer - тя те пита каде искаш да инсталираш, форматира и инсталира. Това е. Ако имаш готов партишън инсталацията става за толкова време за колкото се копира съдържанието на дистрибуцията. Може да се наложи да редактираш един файл за да се пусне втория процесор, но има и програмки които го правят вместо теб. Много смешно е че можеш да спираш и да пускаш всеки един от процесорите докато работят (но само един по един). Не че има смисъл, но ако искаш можеш да оцениш разликата в производителността в SMP режим.
Иначе не си прав да казваш че Unix подобния команден ред не е нещо важно. Мисля че точно това прави BeOS толкова привлекателна за мен. Интерфейса е прост и ясен като при макинтошите (не чак толкова идиотски де :-), но ако имаш нужда да си направиш нещо просто, скрипт някакъв - винаги можеш да разчиташ на bash и стандартните unix команди.