vampilianke, май съм пропуснала да спомена, че все пак в началото бяхме бая влюбени. той сладкодумен, умен и амбициозен, аз- предполагал е харесал подобни неща в мен; и досега повтаря, че съм била един от любимите му събеседници на всички времена. В началото беше много мил и внимателен. Как разбрах, че не сме един за друг? Тотално различни ценности- за мен семейството е изключително важно нещо, а тоз' човек се отнасяше с такова пренебрежение дори към идеята за това; не понася деца ит.н. За сметка на това пък мисли перманентно и фанатично мисли (и работи :) за "първия си милион". Абе парите несъмнено са важно нещо, ама не чак толкова. Друго важно нещо- за мен са важни отношенията към/с хората, да се отнасяш толерантно, да се опитваш да бъдеш добър човек, да емпатираш, да си даваш сметка за късмета, който имаш да си жив, здрав и способен да работиш. Е те тоз скоприон ме стимулираше в много отношения, обаче в духовно- нищо . По-арогантно, самовлюбено и безскрупулно същество не съм срещала досега. Той пък сигурно мисли, че съм наивна, лековерна, ненапориста ит.н. Да не говорим за тривиални неща като това, че аз обичам да се споделя, да се обсъждат проблемите ит.н. докато той- ама хич. За да не го черня съвсем би трябвало да каже, че покрай него станах много по-практична, което е добре. Та така с привързването. Много си дадохме един на друг.
Относно разнообразяването на менюто.. моля, за някои двойки има разнообразяване, за други- не. както казах, бях дала да се разбере, че разнообразяването не е за мен. Абсолютно допускам да ми беше казал "виж какво, аре да прекратим отношенията в сегашнния им вид, защото чувствам, че ако продължаваме така, ще ти изневеря".
Сори, че всеки пък пиша такива фермани, ма се опитвам да обясня нещата...
Всичко хубаво.