Благодаря за мнението, хареса ми.

Всъщност бяхме "заедно" от година и 4-5 месеца.
Абсолютно си права за секса. Цялата ситуация има две страни: самата изневяра, която ми подкопава женското самочувствие, разбира се, и, второ, факта, че ме остави да разбера за това. Първото се преодолява, все пак- разни темпераменти и желания и, наистина, ако някой има нужда от нещо, нормално е да го търси, дори и несъзнателно. Това, което обаче ме наранява ужасно много, е втората част. Бях дала ясно да се разбере и чрез думи, и чрез поведение, че много би ме наранило ако знам, че той се занимава с други жени. И без това нещата вървяха към своя край; при желание и старание можеше да направи така, че да се разделим без аз да узная. Но не би. Аз самата бях на прага да повдигна въпроса. Сега някой може да каже, еми като е било на свършване, кво ми пука. Ами, пука ми, защото с този човек наистина разчитахме един на друг, а при тази ситуация всичко рухна.
Хм, относно тва, че ако не му се обаждам не го искам колкото той би имал нужда... Ей, бога ми, досега не ми се е случвало да попадна на толкова недоверчив, скептичен и несигурен в някои отношения човек. Що разговори сме изприказвали, що неща сме правили, но той пак мисли, че не ми пука много за него. Аз пък съм човек, който, като каже нещо, го има предвид на 100%. I tuk ne stava vypros samo za dumi, a i za mnogo deistvia i cialostno otnoshenie. no da ne te zanimavam s tova...


Ако искаш да продължиш да контактуваш с този човек, просто преодолей обидата, неувереността и колебанието си, да не кажа страха, свържи се с него и бъди директна, ясна и искрена докрай. Вземи това, което искаш и не се съобразявай с него,ти си важна.

Абсолютно си права. Така и смятам да направя, ако дотогава нещата не изгубят смисъла.

Редактирано от BR на 16.06.05 22:11.