Мерси, че изказа мнение по въпроса.

Да, може би изглежда странно, че все пак не бих имала против да поддържам контакт с него, но такава съм си. Не обичам игричките и след като мисля, че ще успея да му простя (а как точно стигнах дотам е съвсем друга тема) и има все още какво да взимам от отношенията си с него, не е много в мой стил да се правя на обидена или да му давам уроци... а този човек конкретно има нужда от солидни такива, но, нищо, всеки един ден си намира майстора. Засега мисля, че в един момент ще му се обадя... може би след няколко седмици и ако получа индикации, че "си мисли, че му ходя зад задника", просто баста! Ако обаче видя, че разбира, че съм му простила (а не забравила или че си затварям очите, щото тва е различно от прошката), значе ще съм направила добре, че съм се обадила. Обещала съм си, че няма повече да страдам заради този човек и смятам да си удържа на обещанието независимо от другите ми принципи, интереси, ценности ит.н.

Хората просто са различни. За мен да се грижа за гордостта си не е първостепенен приоритет.

Така и така, човек се учи докато е жив. Аз в тази ситация научих доста :)