Не правех намеци, carpe_noctem, просто се закачих за тебе.
Обичам да се закачам от време на време. Търся си боя. :)))
Опитвам се да намеря ключето на скорпионското племе,
като всеки ухапан някога от скорпион... (ама така бях нахапан, че здраво място не ми остана!) Ще кажеш че малко ми е било. Знам си.
И преди да ме разкрие всевиждащото скорпиоко, да взема да си призная:
нито съм бяла и добра, нито ми е мястото тука (по рождение). А за да не ме напъдиш от форума, ще ти напиша едно съчинение по картинка:

* * *
.................................................................................

А черното куче прикляка на трите си лапи,
в очите му тъжни блести благодарна сълза.
То никога повече никого няма да хапе,
защото му дадох осморка и малка боза.

И старите баба и дядо, прегърнати в парка,
превърнати в скулптури вече от белия сняг,
(от нежност димят като старата ми кафеварка)
ще срещнат поредната пролет на пейката пак.

Усмивка. Докосване. Нежност. И куче. И баба и дядо.
Боли ме далака. Емоции. Други неща. Метадон.
Не можех да дишам от болка - безсилен, предаден...
прегърнат от някой ... почти вдетинен скорпион.

..................................................................................
(мразя да пиша писма и да ходя на гости!)