Ината ми да откажа цигарите беше оправдан инат. А ината да поддържам връзка, обречена на провал от самото начало и в която само давах, беше не глупав, а ужасно тъп и безсмислен инат. Жива загуба на време и енергийни ресурси. Така че - ината е според зависи. Никой да не е посмял да ме пита защо обаче понякога се инатим, след като по природа сме умнички и си даваме сметка че няма смисъл. Не знам що, ама чат-пат се случва.
А що се отнася до принципите, в които вярваме, тогава не е инат, а вътрешна увереност, от която нищо не е в състояние да ни отклони. Така че това едва ли е инат.