Абсолютно. Да знаеш, абсолютно е вярно. Ако някой има наглостта да ме захапе, това при положение, че скорпитата по правило сме си почтени в отношенията (е, по свой начин, ама пак върши работа), сън не ме хваща, вярвай ми. Мога да чакам с години, в буквалния смисъл и пак да си го върна както аз си знам, ако ще и да е последното, което ще направя с този човек. В края на краищата така е справедливо нали? И после да, мога да простя без никакво усилие. Но иначе просто не става, и не мисля че е злопаметност, или злоба, просто не оставаме длъжни - връщаме си и за доброто, и за лошото. Като се замисли човек, то това си е всъщност и природа - трябва да има равновесие