Има една книга на Мууди, която съдържа разкази на хора, изживяли клинична смърт и върнали се към живота. Преживяванията им са много подобни - виждане на светлина, наблюдаване на физическото им тяло отгоре, целият им живот минава като филм. За мен лично това доказва много.
Но от друга страна няма никакво значение дали има прераждане или не, защото ние живеем този миг, този живот сега. Всичко друго ако го има е минало, което не си спомняме и не ни касае.


Аз не се страхувам от смъртта, напротив искам да се подготвя за нея и да умра съзнателно. За мен страшното би било осакатяване, загуба на ръка, крак. Тогава животът, поне за мен, се обезмисля.