ЗаеК,

Благодаря много за подкрепата. Прав/а си в във всичко което казваш, и аз съм съгласна че ревността е проява на слабост и че така мога да стана досадна на приятеля си, но ми писна да мисля какво на НЕГО ще му стане. Не ме интересува вече дали ще му стана досадна или не. Писна ми да кроя планове как да се влюби повече в мен, как да съм му по-интересна. Ако наистина той държи на мен ще ме приеме такава каквато съм и ще се опита да не предизвиква ревността ми, а той го прави!
Нека съм влечуго, но гордо и не скрито зад маски :) Ако се преструвам че не ревнувам, ще наранявам още повече само себе си. Не мога да се правя че ми е приятно да си говори по телефона с жена, която го харесва. Не мога и да го превъзмогна.

Това е.

When was the last time you did something for the first time?