Отговаряйки ми на въпроса за чувствата ти към тълпата, ти пак се показа доста арогантен /питам за теб, а ти ми отговаряш какво чувства Мъдреца.../ Само не бъркай смисъла, който влагам в тази дума, защото арогантността е порок, когато няма покритие.
Един философ, когото не уважавам много, все пак красноречиво е казал:
"Ако светът е създаден от някакъв Бог, то ако аз бях този бог, сърцето ми щеше да е разбито." /по памет, не цитирам/ Хм, ако не стига мъдростта за всички, да беше си я запазил за себе си! Ако не знаем какво да правим с разума, с който сме надарени, то по-добре да бяхме си останали неразумни животни! Знам ще ти прозвучи доста еретично, но няма друго животно, освен човека, което да разрушава така брутално средата, в която живее. И няколкото Мъдреци не могат да поправят стореното, да платят цената. Твърде е висока. И ,да, говоря за материалния свят, защото в него живеем и ако не се научим да го уважаваме и ценим, какво тогава остава за духовния?
Творим, да. Но то пък съвременното изкуство е едно "изкуство"... Така че и това качество сме изгубили... А миналото си остава в миналото и няма връщане назад.
|