За да трупаш Мъдрост, трябва да си Ученик (затова се пиша Ученик). За да бъдеш Ученик, трябва да имаш Учител (иначе как ще учиш ако търсиш знанието в празната си душа).

А как да имаш Учител, ако не се довериш някому. Няма по-естествен Път от ВЯРАТА. Тръгваш с Вяра. И по Пътя събираш Мъдрост, вървиш все по-уверено и все по-правилно.

То е като в Университет - отначало нямаш идея какво те чака. Доверяваш се напълно на Преподавателите. И постепенно, изпреварваш даскала си.

И после, вярно е, че колкото по-мъдър ставаш, толкова по-дълбоко в тайните потъваш и страстта ти към знания расте. НО нивото ти вече е различно. И е греховна "скромност" (израждаща се в гордост, помисли и ще разбереш, за какво говоря) да се представяш за глупец.
Когато изучавам животът на ап. Павел, понякога се стряскам от самочувствието му, НО той знаеше, че говори Истината, понеже не бе от него си, а от Учителя. И ако не е строг авторитет един учител, как ще научи учениците си.

Ние сме богове.
Присъедини се към нас!