Тогавашните монарси са обичали да показват, да демонстрират властта си. Всеки, който види, да сведе глава, да разбере, че е никой, да изпита страхопочитание. Може би затова са го правили. А единственото хубаво нещо, произтичащо от това е, че днес се наслаждаваме на гледката на красивите замъци, които са съградили. Но пък, ако нищо материално не е вечно /и то си е така/, какъв ли е смисълът...
Понякога си противоречиш, да. Но сигурно и аз го правя, незная.
В някое друго измерение може би се оцелява само с дух. В нашето е нужно съвсем друго. Харесва ли ни, или - не, няма значение.
Не е въпросът в това, дали една майка предпочита децата си, например, пред кариерата си. Понякога тя няма избор. Обществото не и дава избор. И тя го прави - не за себе си, за децата си. Постепенно подобно отношение се наслагва в поколенията и се превръща в манталитет, в мироглед ако щеш. Промяната е толкова естествена - едни ценности се заместват от други... Кой знае докъде ще ни доведе това...
|