Неведнъж в лекциите си Дънов е споделял пред своите поклонници разочарованието си от българите. "Когато Христос дойде между евреите, какво им остави", питал той. "Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите. Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна тялото - цигулката и лъка си, и ще си замина, а те ще останат само със свиренето си.

Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. Те ме нарекоха какъв ли не - идолопоклонник, самозванец, ругаха ме и затова: да правят каквото искат, повече не се интересувам от тях. Употребих близо 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, а факт. Исках да напиша нещо върху тия мои изследвания, което щеше да ползува българите. Това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, ще ги задържа за себе си."