Големият новелист Стефан ЦВАЙГ е написал цяла книга за Казанова. В нея той прави сравнение на тримата, според него, майстори на самоанализа :
Толстой, Казанова и Русо, струва ми се.

Не си спомням подробности от книгата, но явно симпатиите на автора клоняха към Джакомо.

Специално за Толстой той описва няколко епизода, които говорят за едно само-любуване, желание на всяка цена да бъде в центъра на вниманието.
Така Толстой, макар и граф и много богат по наследтво, се прави пред публиката на беден селянин - оре, копае, върши разни селскостопански дейности, говори за бедственото положение на народа. В същото време неговите крепостни, непосредствено до къщата му тънат в мизерия и болести. Той не си прави труда (и разхода) дори да им набави лекар или елементарни човешки условия.

Бъдещия чешки президент Масарик по време на посещението си в Ясна Поляна е бил шокиран от това дълбоко противоречие между думи и дела на "великия хуманист".

Също и Цвайг го упреква за недостойното не само за аристократ, но и за нормален човек отношение към неговия велик съвременник Достоевски : Толстой знае, че последния е беден, болен и живее в недоимък и мизерия, но нито веднъж не му се притичана помощ.

А вместо това го хули, също както Шекспир и Наполеон, на величието на които явно завижда ...