Хубаво, ще видим и форума, но дай да приключим с въпроса за съзнателността.
С философията /защото тук май не се цели трансформация из основи, а само различно отношение към ставащото, което да те отърве донякъде от стреса и лепилото на навиците/ на Наблюдаването и Свидетеля не можеш да луднеш толкова, колкото с Толтекските пътеки. Но донякъде маршрутът е общ. Феновете на Наблюдателя говорят за самоспомняне /самоспомняне: напр., гледаш часовника си и същевременно осъзнаваш себе си, че го гледаш/ без коментари - "колко съм тъп, как можах да..." - , оценки и "етикети", а хората на К.К. твърдят, че "воинът не воюва срещу себе си" та да си прахосва енергията. И едните, и другите се отървават от разни навици, учат се да се самоконтролират. Искат да се доближат до "истинската реалност", скрита зад "описанието на света", до "обективното съзнанние", да научат как да използват скритите енергийни ресурси на собствения си организъм.
Гурджиев пробва да събуди учениците си, като размазва егото им /емоционална шокова терапия/ и ги принуждава към свръхусилие. Я окоси ония 10 ливади за един ден, а после отиди да копаеш в градината, след което всички ще правим гимнастика. На 10-тата ливада си гроги, но това е едва първото ниво на умората. Който издържи и не си замине при мама, изведнъж открива, че умората е изчезнала някъде, я давай още работа - само тази градина ли? След пика на изтощението идва облекчение и самосъжалението го няма. Но не се бачка механично, а внимателно и вдъхновено - "просветлението е в началото на близкия хоризонт". Щото ако бачкаш машинално и незаинтересовано, тежкият труд може само да те приспи, толкова добре, колкото и мързелът.
Ако оживееш след всичко това, идват лекотата, еуфорията /дължаща се може би на ендорфините/ и накрая като ученика на Гурджиев - Бенет - започваш да си играеш с емоциите си. "Искам да се удивя". Удивляваш се на нищото и по команда. "Искам да се уплаша". Готово. "Искам любов". Веднага. "Играта те играе", тоест ставаш перфектен в нея. Копаенето ти е бързо и перфектно, или - "ти и дъската сте едно" /това се случва със сноубордиста Фредерик Ленц в "Със сноуборд към нирвана"/. Личността ти изчезва, пренасяш се извън себе си, един вид.
Да но обикновено черпенето от резервите впоследствие си отмъщава. Идва задължителен момент на скапване. Понякога закъснява малко, но все пак идва.
Друг трик на Г. за събуждане - стоп-упражнението: заповядват ти неочаквано да спреш моментално каквото си почнал да правиш - и осъзнаваш позата си, мускулите си. Дори ако трябва да останеш с отворена уста и на един крак.
Предлагат още: секс /не всеки секс води до просветление, естествено/, шок, рискуване.
Състоянието на сън се познава по загубата на чувството за смисъл.
А приливът на енергия и/или емоции не бива да се бърка с прилив на разум.
За Титания: онова в и след дискотеката не е звуковият поток, който възниква при сензорна депривация, а не обратното. Не ти трябва да четеш повече за потока - Килам е казал достатъчно, практикувай.
|