Здравейте!
Бих искал да споделя някои свои виждания по отношение на движението "Сахаджайога". Това, което прави впечатление е че това е едно сравнително ново учение на 70- те години на века, а сега придобива популярност в България. Изградено е върху основите на т.нар. Индуистки пантеон, изграден към 300 г. пр. Хр. Цялото учение е един опит за преодоляване на религиозния антагонизъм между индуизма, исляма и християнството. Като резултат на всичко това е създадено новото религиозно обединение- сахаджа. Това е и целта на организацията- плавно претопяване на универсалните религии. Но нека разгледаме как са поставени нещата отвътре в чисто философски аспект:
Сах. йогите почитат Пантеон от редица главно индуиски божества, чиито имена се произнасят със стотици по време на пуджите /празниците на съответното божество/. Тези божества имат своята трансцедентална връзка с всяка една от чакрите по чов. тяло, чието изчистване, посредством издигането на кундалини, гарантира правилния енергообмен между божеството и човека. Освен това те приемат съществуването на мантра носещо името "Шри- Исус Мария", като я свързват с Агнйа чакра- очевидна връзка с християнството. Учението хвърля мост и към ислямската религия, допускайки мантрата "Аллах Акбар" /Бог е велик/.
Очевидна слабост на Сахаджа йога е съзнателното абстрахиране от вътрешното значение на ритуалите, от изграждането на една цялостна оценъчна философска система за обективно съществуващите явления и процеси вътре и вън от душата на човека /гностично познание/, като превалира желанието за механично извършване на медитативните техники и ритуали. Това в голяма степен го отличава от Джнана йога- йога на знанието. Друг съществен момент е липсата на пакет от асани, както е при системата хатха йога- всичко се основава единствено и само на медитацията и нищо повече.
В заключение ще спомена факта, че Сахаджа йога се изгражда на принципа на политеизма /многобожието/, в разрез с религиите, които желае да интегрира. Този принцип има образно съответствие божеството Шива, което е въплъщение на разрушителната, ЦЕНТРОБЕЖНА сила. /виж "Религиите по света", Вл. Григориев/; Смисълът на това течение е движение от центъра /Бога/ към вселената, по друг начин казано дезинтеграция на божеството, създаването от човека на божество по пътя на преражданията и индивидуализацията на съзнанието. Накратко- божеството е станало човек, разумен, мислещ. Другият път е пътят на Брахма- път на въплъщението, съзидателната, ЦЕНТРОСТРЕМИТЕЛНА сила- това е пътят на унитарните религии /признаващи един Бог/, христианството, исляма и еврейството, изискващ основен почин единение с Бога, живот в Бога и в крайна сметка сливане в Бога.
Истинското предизвикателство, което може да се превърне в голям проблем за сахаджа йогите, според мен е именно това- опита им да съвместят два различни енерго-информационни потока, всеки от тях целесъобразен и даващ плодове във своето време в исторически и в чисто практичен план.
От разрешаването на този казус зависи бъдещето на деноминацията сахаджа йога.