Тази тема е поизтъркана от употреба, но все пак има още малко за казване. Като за начало - много е трудно. По понятни причини няма да засягам легендарни личности като Дон Хуан и Дон Хенаро. Те всичко си могат. Насочвам се към суфите и към заключенията на Стивън Лаберж. Лаберж цитира следния случай: жена сънува кошмар, че се намира в гора, и нещо неопределено я плаши. До нея има дърво, а листата му горят. Силният страх я кара да излъчи силен телепатичен импулс към свой познат, който по това време също спи, и така на него му се присънва, че се намира в гора, а до него на земята пада горящ храст. Всеки от двамата забелязва другия. Съвместно сънуване ли е това или не? Първо, Лаберж, като стриктен учен, не признава реалността на ИТ, за него това е вид сън. Той никъде не говори за излизане от тялото, а само за сънуване и евентуално за "телепатия по време на сън". В горния случай двамата не споделят един и същи сън (не са в един и същ нематериален свят), а само приблизително един и същ сюжет на сън. Което не е едно и също. За Лаберж преживяването си остава субективно. Противното би означавало обективно съществуване на света на сънищата и наличие на консенсусна реалност. Но в сънищата на двамата има несъответствия (храст/дърво, храстът пада, а дървото - не). Значи...не е СС. Лаберж дава и още един пример, където всички детайли съвпадат, само че няма доказателства, че двамата са спали и са имали парадоксален сън (фазата от съня, когато сънуваме, като движим бързо очните си ябълки, а тялото ни е парализирано) точно по едно и също време. Лаберж, за да признае експеримента, настоява хем опитът да се провежда в лабораторни условия с електроди за засичане на парадоксалния сън, хем преживяванията на участниците да съвпадат идеално във времето, хем да няма несъответствия в сюжета. Той още си чака за такъв уникален случай. Ние знаем със сигурност, че ИТ не е сън заради уникалната му електроенцефалограма, събирането на потвърждаеми данни от посетени непознати хора и места, заради специфичните тактилни, звукови и светлинни усещания и т.н. Когато двама наистина се срещнат извън тялото, те се намират най-често по айдент (впечатления от личността и излъчването й), а не като се ориентират към физическото местонахождение на търсения човек. Това значи, че трябва да са в отлична форма по едно и също време и да имат огромно желание да се засекат. В световен мащаб има много малко свидетелства за истинско съвместно излизане, когато сме сигурни, че това не е просто телепатия. Ако ние тук го постигнем, това ще е деветото чудо на света. Аз имам проблеми с автентичното нефизическо зрение - докато имам автентични звукови и тактилни усещания по време на излизане, в същото време се движа почти като слепите. Гледката пред мен или се интерпретира чрез някакви символи като в сънищата (не виждам буквално и неизопачено това, което е пред мен в нефизическия свят, а виждам опосредствана картина - сродни на истинските форми, обекти и цветове; намирам се в клетката на съня;) или пък около мен е тъмно. Тоест получавам пълни или частични визуални мистификации. Мога да се ориентирам за точното си местоположение по допира до дадена текстура докато се движа опипом: "това е паркетът, минах паркета...сега това е мазилката на тавана...това е стъкло...".
Малко история. Съвместното сънуване е било развито при мистиците-суфи. В изолиран манастир учител и ученици се пречистват телесно, умствено и духовно и, споделяйки едно общо огромно легло, произнасят заедно една и съща мантра и после се пренасят колективно в един общ "сън". Те явно се познават добре, намират се на едно и също място и се подготвят заедно.
Другият въпрос: за бременността. Майката може да няма връзка с детето (плода), но детето често доказано има връзка с майката. В една книга на Атуотър четох, че тя лично е интервюирала малки деца, които имат ясни спомени за живота си в утробата. Майките после потвърждават казаното. Спомените са особено ясни от 26-тата седмица на зародиша нататък. Препирни между родителите, условията в къщи, напр. разположението на мебелите по онова време, чувствата на майката, особено ако тя е замисляла или опитвала аборт. "Мамо, ти защо се опита да ме убиеш, когато бях в коремчето ти?" - запитало едно от децата. Или "Татко защо те удари само защото съм момиче?".
Тitania пита и с какъв вид медитация трябва да започне. Не с обичайната: седене с изправен гръб, изчистване на всички мисли, когато нямаш никакъв спомен за изтеклите два часа, да речем. Всички знаете класиката в жанра. Мулдън говори за "пасивна воля" - има хем пасивност, хем желание за излизане. Има остатъчна съзнателност, а не пълна липса на такава. Успокояваш се и прехвърляш вниманието си върху някакъв телесен процес: биене на сърце, пулс, дори и някакъв сърбеж става за привличане на вниманието. Отпускането трябва да е МНОГО дълбоко. После мислиш с удоволствие как се издигаш нагоре. Визуализация+релаксация. Поддържаш една-единствена мисловна нишка - да речем за ударите на сърцето. Да бъдат бавни. Стигаш до мнима каталепсия на тялото. То е вцепенено. На първо време не бъди много амбициозна. Гледай да ти е приятно. Следи сънищата си, записвай ги, препрочитай ги.
|